Френски политик се изправя пред съда заради критики към мигранти

Френският сенатор Стефан Равие ще се изправи утре пред криминалния съд в родината си заради свое привидно невинно съобщение в социалната мрежа Twitter. Той е обвинен в насаждане на дискриминация, омрази или насилие, а прокуратурата базира действията си на базата на кратко изречение в социалката, с което политикът осъжда убийството на 18-годишен французин, извършено от 62-годишен мигрант от Сенегал.
„Тео беше на 18 години. Убит вчера от сенегалски мигрант. Имиграцията убива младежта на Франция”, можем да прочетем във въпросното съобщение.

Оплакване е било подадено от НПО – Международната лига срещу расизма и антисемитизма, както и Лигата за човешка права, според които той насаждал омраза към мигрантите. По думите на друг сенатор, Ален Лоте, колегата му „не бил задоволен достатъчно от това просто да коментира извършено престъпление, но трябвало да наблегне върху произхода на извършителя”, като така намесвал всички мигранти.

Цялото това фиаско не е нищо повече от поредната атака срещу свободното изразяване. Равие миналата година бе осъден за друг свой коментар, този път насочен към негова колежка от Сената. Изказването му бе счетено за „сексистко”. Коментарът се състои в следното: “Сенаторът на Марсилия – г-жа Самия Г. е Г-точката на Марсилия”.

Всъщност Франция отдавна е лидер в цензурата. Действащите закони там криминализират речта по определени теми, ако се счете арбитрарно, че те са „насаждащи” мнение или „заплашителни” по отношение на раса или религия. Глобите се раздават наляво и надясно за дребни забележки и коментари, дори шеги.

Така например наскоро с глоба се сдоби майка на момче, което е дръзнало да носи тениска с надпис „Аз съм бомба”. Президентският кандидат Марин Льо Пен бе санкционирана защото нарече ромското малцинство „миризливо”. Тя получи административно наказание още, защото нарече „диваци” група от мигранти, населяващи Ла Реюнио, които масово извършват жертвоприношения на животни в религиозни ритуали.

А вместо дебат по отношение на мигрантите и резултата от т.нар. им „интеграция” им във френското общество, властващите просто предпочитат да цензурират различното мнение. Въпреки че крайно либерални страни като Швеция в последните месеци започнаха да дават „назад” за продължилите при тях десетилетия катастрофални политики в този аспект.