15 години от убийството на Андрей Луканов

На днешната дата се навършват 15 години от убийството на бившия български премиер Андрей Луканов

На 2 октомври 1996 първият премиер на България след 1989г., Андрей Луканов, е застрелян пред дома си на ул. „Латинка“ 15 в София. Той е прострелян с четири куршума от 9-милиметров „Макаров“ пред дома му на ул. „Латинка“ 15. В деня на убийството около 9:15 – 9:20 ч. Луканов излиза от дома си и се отправя към личния си автомобил Пежо „306″, паркиран на около 15 м от входа. В колата го чака шофьорът му.

Луканов влиза в автомобила, но се сеща, че е забравил нещо. Излиза от колата, приближава се до домофонната уредба и се опитва да се свърже със съпругата си. През това време убиецът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 - 2,5 метра с пистолет "Макаров". 1 от изстреляните куршуми попада в областта на дясното слепоочие, а другите 3 - в гърба.

В деня на покушението на същото място са открити и захвърлените дрехи на убиеца, с които той се е маскирал като скитник. Пистолетът, с който е било извършено убийството, е намерен 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в кооперация на съседната улица "Димчо Дебелянов". За убийството са задържани и осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са отменени. До този момент убийството остава неразкрито.

Андрей Луканов, 40-ят министър председател на България, е роден е през 1938 г. в Москва. Дядо му Тодор е един от ръководителите на БКП, депутат още от 1913 г., а баща му Карло Луканов (кръстен на Карл Маркс) е интербригадист в Испания и отговорен служител на Коминтерна. След 9 септември 1944 г. Карло Луканов се връща в България и се издига до външен министър и заместник-председател на Министерския съвет.

Луканов играе важна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП през ноември 1989 г. След успеха му заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990 г.

Правителството на Луканов падна след публични протести пред Мавзолея. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“. Кабинетът на Луканов остава в историята с едностранното преустановяване на плащанията по външния дълг през 1990 г. Вследствие на това кредитният рейтинг на държавата се сгромолясва.

На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татрчев е отнет депутатският имунитет на Андрей Луканов. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989 г., при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери.

Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г. След това Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През март 1997 г. независимият европейски съдебен орган приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест. От 1994 г. той е съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие "Топенерджи".

Мнозина смятат, че Андрей Луканов е предусещал какво ще се случи. В дома му на 9 юли 1992 г., Луканов казва пред журналистката Велислава Дърева: "Аз ще издържа. Те няма да издържат. И ще ме убият някой ден. . . "