Зърнопроизводители са в стачна готовност

Зърнопроизводители са в стачна готовност. Те настояват за спешни мерки, които да защитят българското производство на пшеница, съобщава БНТ.

В интервю за "Денят започва" Станимир Станчев от Русе заяви, че проблемът тепърва ще се задълбочава. Производителите настояват държавата да осигури ефективното осигуряване на транзитните коридори за зърно.

"Ние твърдим, че тези транзинти коридори не постигат своята цел и зърното, което влиза, голяма част остава на територията на Република България и оттам - преработено - достига до европейските държави. Ние не знаем към този момент каква храна реално консумират потребителите" , каза той.

Според зърнопроизводители у нас няма механизъм, който да следи каква стока влиза в страната от ЕС. Разчита се на анализи, които са направени в други държави.

Българският хляб се произвежда от българска пшеница, заяви в "Денят започва" по БНТ председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева. Тя подчерта, че не се използва украинска пшеница, защото когато една продукция не отговаря на фитосанитарните условия, тя става рискова за преработвателя, защото е възможно да се зарази цялата среда в предприятието. А да се изчисти то от микроорганозмите е толкова трудно и скъпо, че е по-изгодно да се бутне сградата.

"Внос на украинско брашно в България няма и внос на украинска пшеница за хлебопроизводствени цели също няма", заяви тя.

Ако има повишаване на цената на хляба, то би било следствие на повишаване на цената на труда, каза още Кукушева. Тя изтъкна, че нулевият ДДС на брашното не означава замразяване на цената.

Кукшева уточни, че ако до преди месец се е внасяла украинска пшеница, тя се е ползвала основно за фуражи, защото украинските продукти не отговарят на нашите изисквания за фитосанитарен контрол. И посочи, че в момента България има излишък от 1 200 000 тона пшеница, която миналата година по това време е била с два пъти по-висока цена.

"Днес вече е с ниска цена, няма търсене, защото се отвориха коридорите към един огромен пазар, който беше наш - това е турският и арабският пазар, и колегите с реколта 2022, която не е реализирана, трупат огромни загуби, защото съхранението е свързано с енергийни разходи", поясни Кукушева.

Тя подчерта, че този проблем може да бъде решен в диалог с изпълнителната власт. Уточни, че силозите на мелниците са пълни още от август, септември до жътва 2023 г.

"Ние купихме пшеница на много по-високи цени, но това е борсова суровина", заяви тя.

В "Денят започва" Радостина Жекова от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите заяви, че това, което притеснява българските зърнопроизводители и част от европейските, е вносът, който влиза в Европейския съюз. Тя потвърди, че в България има стока в складовете.

„Като се внесе стока от Украйна или трети страни, стоката остава в България, не стига до страните, които имат нужда и това определено води до сътресения на пазара“, каза Жекова.

Българските земеделци настояват да имат яснота какво влиза в страната, къде се съхранява, как се преработва и как излиза от България.

По думите ѝ българската държава няма механизъм, по който да следи каква е стоката, която влиза у нас. Разчита се на анализи, които са направени в други държави.