ЕС купува за 1 млрд. евро боеприпаси за Украйна

В новия си план за военна подкрепа за Украйна Европейският съюз ще предложи 1 милиард евро за боеприпаси, по-специално 155-милиметрови артилерийски снаряди, пише в документ, видян от електронното издание "Политико". България е голям производител на боеприпаси и през последните години се ориентира към натовски стандарти, включително и към производство на 155-милиметрови снаряди, както личи от страницата в интернет на ВМЗ Сопот. Президентът Румен Радев и неговото служебно правителство обаче се противопоставят на изпращането на оръжия и боеприпаси на Украйна, като предлагат каски и друго несмъртоносно снаряжение.

ЕС подпомага снабдяването на Украйна с оръжие чрез извънбюджетна, междуправителствена каса, наречена Европейски механизъм за мир, която се използва за възстановяване на разходите на държавите, които изнасят оръжие за Украйна. Досега по механизма са изплатени 3,6 млрд. евро военна помощ за Украйна, като през декември миналата година страните членки решиха да увеличат финансирането му с 2 млрд. евро през 2023 г.

ЕС поставя силен акцент върху артилерийските боеприпаси - тъй като украинските сили са вкопчени в позиционни престрелк с руснаците на изток около градове като Бахмут.

Висшият дипломат на ЕС Жозеп Борел възнамерява да предложи "извънреден пакет за подкрепа" в размер на 1 млрд. евро, насочен към доставката на боеприпаси, се посочва в документа на ЕС, изготвен от дипломатическата служба на блока, Европейската комисия и Европейската агенция по отбрана.

В документа се казва, че извънредният 1 млрд. евро трябва да бъде похарчен боеприпаси - "особено 155 мм" - веднага след като бъде "приведено в действие" допълването на Европейския механизъм за мир с 2 млрд. евро. Това означава, че според служител на ЕС половината от тазгодишното допълване следва да отиде за боеприпаси, главно снаряди.

В документа на ЕС се предвижда също така да се увеличи европейското промишлено производство, което е затруднено да произвежда боеприпаси с темповете, изисквани от войната. Обещава се "благоприятен процент на възстановяване на разходите, например до 90 % ... предвид изключителната спешност и изчерпването на запасите на държавите-членки".

Такъв висок процент би могъл да бъде за успокоение на страните членки, които предоставят значителна военна помощ. Когато миналата година възстановяването на разходите спадна под 50%, възникнаха проблеми за някои държави от ЕС, по-специално за Полша, един от най-големите донори на оръжие за Украйна.

Предложението за финансиране предвижда и възможен изход, като се позовава на "доброволни финансови вноски" за държави, които няма да участват, като Австрия, която е неутрална; или които не желаят да предоставят оръжия, като Унгария. Ако България не участва с доставка на боеприпаси, може да получи покана за участие с финансиране на схемата. Специфичните правни ограничения на някои държави "ще бъдат взети предвид", като се споменава и възможността "конструктивно да се въздържат от мерки за смъртоносна помощ". 

Обединяване на усилията
Що се отнася до съвместното възлагане на обществени поръчки - т.е. страните от ЕС да се обединят, за да купуват оръжия - Европейската агенция по отбрана заедно със страните членки, ще използва нова схема, "обхващаща седем категории - от калибъра на малките оръжия до 155 мм".

Този проект ще бъде "стартиран за период от седем години" и досега 25 държави-членки на ЕС плюс Норвегия са потвърдили интереса си за участие. Закупуването на 155-милиметрови боеприпаси следва да се ускори "чрез процедура за пряко договаряне" с няколко доставчици. Този вид боеприпаси са особено търсени, тъй като украинските сили ги използват при прецизни артилерийски обстрели на големи разстояния.

Тук времето е от съществено значение: "С оглед на спешността договореността за проекта трябва да бъде подписана не по-късно от март." А договорите трябва "да бъдат сключени условно между края на април и края на май".

Документът очертава и необходимостта от засилена подкрепа за увеличаване на производството, тъй като европейските оръжейни заводи са с почти пълно натоварване, а цените вече се покачват.

Документът ще бъде обсъден от министрите на отбраната на неофициална среща в Стокхолм през другата седмица, след което се очаква да бъде официално съгласуван от министрите на външните работи и на отбраната на 20 март. Очаква се лидерите да дадат и окончателната си благословия на среща на 23 и 24 март.