Израел се превръща в нелиберална демокрация

Израелската политика е в криза, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф. Голям брой хора демонстрираха по улиците срещу силно критикуваните „съдебни реформи“ на управляващата дясна коалиция. Президентът Исак Херцог дори заяви, че „Вече не сме в политически дебат, а сме на ръба на конституционен и социален колапс“. Програмата на това правителство е от голямо значение за бъдещето на страната. Но тя има и по-широка значимост. Това отчасти се дължи на ролята на Израел в региона. Също и защото случващото се повдига въпроси за това как една демокрация може да се превърне в автокрация чрез необуздан мажоритаризъм.

Лари Даймънд от Станфордския университет твърди, че либералната демокрация има четири индивидуално необходими и колективно достатъчни елемента: свободни и честни избори; активно участие на гражданите в обществения живот; защита на гражданските и човешките права на всички; и върховенство на закона, което обвързва и защитава всички граждани, включително най-силните. Тези, които са спечелили избори, нямат право да заплашват нито един от тези основни елементи на либералната демокрация. Ако искат да създадат такава държава, те подкопават демокрацията. Демокрацията е система на управление на мнозинството, ограничена от институционални контролни механизми срещу концентрацията на власт. От тези ограничения нито едно не е по-важно от върховенството на закона.

Ето защо ЕС има такива трудности с „нелибералните демокрации“ на Унгария и Полша. Това е и причината законовите „реформи“, предложени от израелското правителство, да са толкова противоречиви. За противниците реформите ще разкъсат защитата срещу произволни действия от страна на правителството, заплашвайки личната свобода и правната предвидимост в страна, зависима от чуждестранни инвестиции и динамична пазарна икономика, предава investor.bg.

Излишно е се казва, че правителството не вижда нещата така. То смята, че Върховният съд е подкопал способността му да управлява, като оценява дори „разумността“ на действията му. Освен това съдът отвори вратите за съдебни процеси, като даде на всеки правото да съди правителството, по този начин парализирайки необходимите икономически дейности. Накратко, Върховният съд прекали, заплашвайки просперитета и демокрацията.

Това Мартин Уулф научава от разговор с високопоставен член на правителството. За да разбере дали има основания за такова мислене, е говорил с Нета Барак-Корен, професор по конституционно право в Еврейския университет в Йерусалим. Барак-Корен се съгласява, че Върховният съд наистина е понижил праговете за завеждане на дело срещу правителството. Той също се налага над правителството, не често, но обикновено с последици. Това е създало вторични ефекти върху ролята на правните съветници на правителството, което засяга способността на правителството да функционира.

И все пак, обясни тя, този активизъм до голяма степен е отговор на неадекватността на демократичната структура, която се състои само от една камара на парламента, в която обикновено мнозинство е достатъчно, за да се приеме всеки закон, включително такъв с конституционно значение. Потенциално тази структура ще даде на мнозинството безконтролни правомощия, несравними с други демокрации. Досега тези правомощия са били ограничавани повече от политическата култура и обстоятелствата, отколкото от закон.

Големият акцент на Барак-Корен обаче е, че предложенията на коалицията - да се политизират съдебните назначения, включително в съдилищата от по-ниско ниво, и да се направи изключително трудно за съда да се налага над правителството, като същевременно се даде възможност на Кнесета (израелският парламент – бел. прев.) да отменя решения на съда - не са нито необходими, нито достатъчни, за да коригират проблемите със структурата на израелската демокрация и поведението на съдебната система. Този разказ ме убеждава, че реформите са реално заграбване на власт. Те биха позволили на изпълнителната власт да работи с малко правна отчетност и да напълни съдебната система с (вероятно некомпетентни) верни хора, дори в области, които нямат много общо с политиките.

Тези промени също имат потенциално важни икономически последици, включително за изключително успешния високотехнологичен сектор, който е важен фактор за растежа на израелската икономика. Забележително е, че реалният брутен вътрешен продукт на глава от населението на Израел сега е почти същият като в Обединеното кралство или Франция.