Паметник ще бъде открит по повод 145-та годишнина от Освобождението на Созопол
По повод 145-та годишнина от Освобождението на Созопол от османско робство в морския град ще бъде открит паметник в чест на освободителите, предвождани от полк. Лермонтов. Проектът е на художника Иван Бахчеванов и представлява масивен релефен кръст, разположен до съществуващата паметна плоча, поставена в скалите на входа на Созопол.
Събитието ще се проведе на 7.02.2023 г. (вторник) от 10:00 ч., когато ще бъдат положени и цветя в памет на освободителите.
На същия ден Созопол ще почете и Капитан Петко войвода по повод 123 години от неговата смърт с ритуал за полагане на венци и цветя пред бюст-паметника му, разположен в новия град на пл. „Черно море”.
6
Коментара по темата
6.
*********
07.02.2023 21:22:37
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържа недоказуеми твърдения, касаещи конкретни личности.
5.
До 2
06.02.2023 17:58:24
Е щом са били войни на руската империя, то ние сме били граждани на османската империя. Има един страшен "нелогизъм " в мисленето ти. Една империя руши друга и освобождава... Това значи, че някой друг трябва да руши и освобождава и от нея, нали? Кас така в Османската империя има народи, които се нуждаят от освобождаване, а в Руската - не? А дали пък Османската империя не е била по-хуманна от Руската? Да вземем за пример българите и кримските татари. След 500 години Османско робство- територията на бивша България е населена основно с българи, обаче след само 240 години в Крим татари има само за цвят - по малко от циганите в България като процент... Тези татари, дали не се нуждаят от освобождаване? Или чеченците?
Така де къде са 500 години, и къде са 240? Ако Крим винаги е бил руски то България е два пъти повече винаги Турска.
А и логиката, че никога не е имало украинци като нация не означава, че не може да има такава - до към 13 век не е имало руснаци, от къде на къде сега има?
Така де къде са 500 години, и къде са 240? Ако Крим винаги е бил руски то България е два пъти повече винаги Турска.
А и логиката, че никога не е имало украинци като нация не означава, че не може да има такава - до към 13 век не е имало руснаци, от къде на къде сега има?
4.
Малко история
06.02.2023 17:10:09
Полковник Александър Михайлович Лермонтов е представител на така наречената "острожниковска" линия (по името на имението Острожниково) на Лермонтови, племенник на поета Михаил Ю.Лермонтов. Баща му - адмирал Михаил Николаевич Лермонтов, е пряк потомък на Петр Петрович Лермонтов и е брат на Евтихия (Юрий) Петрович, баща на великия поет Михаил Юриевич Лермонтов. Бъдещият адмирал Михаил Н.Лермонтов едва 16-годишен получава първия си орден "Св.Георги", а скоро след това участва във войната срещу Наполеон в сражението при Бородино, за което е отличен с орден "Св.Анна". Във войната с Турция (1828-1829 г.) се включва в обсадата и превземането на крепостта Варна в състава на руския Черноморски флот. Във Варна той воюва рамо до рамо с брат си Дмитрий Н.Лермонтов. За доблестното си участие и двамата братя Лермонтови са наградени с високи руски ордени и отрупани с почести.
Тяхната слава и подвиг продължава синът и племенникът полк. Александър Михайлович Лермонтов. Роден е на 27 февруари 1938 г. в гр. Либава, където тогава служи баща му. Възпитаник на Пажския корпус, випуск 1856 г. и в следващите години поема пътя на военната кариера. На 23 април 1872 г. Александър М.Лермонтов е произведен в чин полковник и назначен за командир на 13 Драгунски на военния орден полк. На този пост той остава и ръководи своите офицери и войници до края на Руско-турската война.
Сведенията за участието на 13 Драгунски военен полк под ръководството на полк. Ал.М.Лермонтов се отнасят до първите дни на м. август 1877 г., когато военната част е разположена в района на гр. Елена, в близост на с. Беброво. Селото има важно стратегическо разположение - тук се пресичат основни пътища - от Търново за Сливен и от Горна Оряховица за Котел и Бургас. В тези стратегически направления и райони и в следващите месеци са бойните действия на 13 Драгунски полк под командването на полк. Ал. Лермонтов. На 7 август той взима решение да атакува и да отблъсне турските части от страната на тогавашното с.Ахметли (близо до с.Беброво). Битката е неравностойна, но полк.Лермонтов успява да залови Хаджи Фюсейн паша, да освободи с.Беброво и така да се гарантира победоносният път на руските войски към Котел и Бургас. Няколко месеца след това - в края на ноември и началото на декември в района на гр. Елена отново се разгарят тежки боеве. Руските войски са многократно по-малобройни от турските и са под общото ръководство на ген. Домбровски, а полк.Лермонтов командва предната Маренската позиция. В резултат на необикновения героизъм и подвиг на руските воини не само за втори път е освободен гр. Елена, но тази победа съдейства и за победата при Плевен.
През следващите месеци части от полка на Лермонтов се отличават в боевете за освобождението на гр. Сливен. По време на войната градът има важно военно значение и е част от стратегическата посока Казанлък-Шипка и Одрин. На 16 януари, след като нанася сериозни поражения върху отстъпащите турски войски, победоносно първа в Сливен влиза Втора дивизия от 13 Драгунски полк на полк. Лермонтов.
След Сливен, Ямбол и Бургунджи (с.Горно Александрово) руските войски освобождават и Карнобат. Звездният час, славата, признанието и личното удовлетворението на полк. Лермонтов за всеотдайното служене в Руско-турската война 1877-1878 г. и Освобождението на България идва на 6 февруари 1878 г., когато "летящият отряд" на руската армия освобождава Бургас без нито един изстрел. Още на следващия ден - 7 февруари, е освободен и Созопол.
Заради личния принос в освобождението на гр. Бургас полк. Ал.М.Лермонтов е издигнат в генерал-майор и е награден с със златно оръжие "За храброст", с орден "Св.Владимир" ІІІ степен с мечове, и "Св.Станислав" І степен.
След Руско-турската война 1877-1878 г. ген. Ал.М.Лермонтов продължава военната си кариера. Умира на 26 декември 1906 г.
И както вече е традиция в семейството на Лермонтови, за освобождението на България участват няколко поколения. Единствената дъщеря Ал.М.Лермонтов - Александра, напуска удобния и уреден живот в Санкт Петербург през 1877 г. и постъпва като милосърдна сестра в руската армия на българска земя.
През май 1879 г. Александра Лермонтова заедно с 4-ти армейски корпус на ген. Скобелев идва в Бургас. Тук, в новоосвободена България тя организира и подпомага обучението на медицински кадри и създаването на болница. Със свои собствени средства аристократката закупува болничен инвентар и инструментариум. Александра Александровна Лермонтова умира в Санкт Петербург през 1903 г.
Братята на ген. Ал.М.Лермонтов - Михаил и Константин, са също участници в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Това са: поручик Михаил Юриевич Лермонтов - воювал при Елена, Созопол и Елхово, както и поручик Николай Владимирович Рузкий - воювал и ранен при боевете за Плевен, при с.Долни Дъбник.
Тяхната слава и подвиг продължава синът и племенникът полк. Александър Михайлович Лермонтов. Роден е на 27 февруари 1938 г. в гр. Либава, където тогава служи баща му. Възпитаник на Пажския корпус, випуск 1856 г. и в следващите години поема пътя на военната кариера. На 23 април 1872 г. Александър М.Лермонтов е произведен в чин полковник и назначен за командир на 13 Драгунски на военния орден полк. На този пост той остава и ръководи своите офицери и войници до края на Руско-турската война.
Сведенията за участието на 13 Драгунски военен полк под ръководството на полк. Ал.М.Лермонтов се отнасят до първите дни на м. август 1877 г., когато военната част е разположена в района на гр. Елена, в близост на с. Беброво. Селото има важно стратегическо разположение - тук се пресичат основни пътища - от Търново за Сливен и от Горна Оряховица за Котел и Бургас. В тези стратегически направления и райони и в следващите месеци са бойните действия на 13 Драгунски полк под командването на полк. Ал. Лермонтов. На 7 август той взима решение да атакува и да отблъсне турските части от страната на тогавашното с.Ахметли (близо до с.Беброво). Битката е неравностойна, но полк.Лермонтов успява да залови Хаджи Фюсейн паша, да освободи с.Беброво и така да се гарантира победоносният път на руските войски към Котел и Бургас. Няколко месеца след това - в края на ноември и началото на декември в района на гр. Елена отново се разгарят тежки боеве. Руските войски са многократно по-малобройни от турските и са под общото ръководство на ген. Домбровски, а полк.Лермонтов командва предната Маренската позиция. В резултат на необикновения героизъм и подвиг на руските воини не само за втори път е освободен гр. Елена, но тази победа съдейства и за победата при Плевен.
През следващите месеци части от полка на Лермонтов се отличават в боевете за освобождението на гр. Сливен. По време на войната градът има важно военно значение и е част от стратегическата посока Казанлък-Шипка и Одрин. На 16 януари, след като нанася сериозни поражения върху отстъпащите турски войски, победоносно първа в Сливен влиза Втора дивизия от 13 Драгунски полк на полк. Лермонтов.
След Сливен, Ямбол и Бургунджи (с.Горно Александрово) руските войски освобождават и Карнобат. Звездният час, славата, признанието и личното удовлетворението на полк. Лермонтов за всеотдайното служене в Руско-турската война 1877-1878 г. и Освобождението на България идва на 6 февруари 1878 г., когато "летящият отряд" на руската армия освобождава Бургас без нито един изстрел. Още на следващия ден - 7 февруари, е освободен и Созопол.
Заради личния принос в освобождението на гр. Бургас полк. Ал.М.Лермонтов е издигнат в генерал-майор и е награден с със златно оръжие "За храброст", с орден "Св.Владимир" ІІІ степен с мечове, и "Св.Станислав" І степен.
След Руско-турската война 1877-1878 г. ген. Ал.М.Лермонтов продължава военната си кариера. Умира на 26 декември 1906 г.
И както вече е традиция в семейството на Лермонтови, за освобождението на България участват няколко поколения. Единствената дъщеря Ал.М.Лермонтов - Александра, напуска удобния и уреден живот в Санкт Петербург през 1877 г. и постъпва като милосърдна сестра в руската армия на българска земя.
През май 1879 г. Александра Лермонтова заедно с 4-ти армейски корпус на ген. Скобелев идва в Бургас. Тук, в новоосвободена България тя организира и подпомага обучението на медицински кадри и създаването на болница. Със свои собствени средства аристократката закупува болничен инвентар и инструментариум. Александра Александровна Лермонтова умира в Санкт Петербург през 1903 г.
Братята на ген. Ал.М.Лермонтов - Михаил и Константин, са също участници в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Това са: поручик Михаил Юриевич Лермонтов - воювал при Елена, Созопол и Елхово, както и поручик Николай Владимирович Рузкий - воювал и ранен при боевете за Плевен, при с.Долни Дъбник.
3.
до 1
06.02.2023 16:30:52
С идиотската ти Евро-Атлантическа, извратена логика , тогава да развеем и знамената на несъществуващите тогава Армения, Грузия, Молдова и Финландия ?
Все едно ООН е освобождавала българите а не Руският Император, нахлул вероломно и агресивно в мирната Османска Империя.
Що за майка ви е раждала вас, родоотстъпниците ?
А Христо Иванов ?
А Кирил Петков или Кокорчо ?
Все едно ООН е освобождавала българите а не Руският Император, нахлул вероломно и агресивно в мирната Османска Империя.
Що за майка ви е раждала вас, родоотстъпниците ?
А Христо Иванов ?
А Кирил Петков или Кокорчо ?
2.
до 1
06.02.2023 16:26:48
ГЛУПАК СИ !
Остави костите на героите на мира !
Нито тогава, нито преди това във вековете на територията на Руската Империя е имало държава Украйна !
Всички войни загинали за свободата на България са били войни на РУСКИЯТ ИМПЕРАТОР и РУСКАТА ИМПЕРИЯ !!!
Престанете с умните и красиви опити да преписвате и променяте историята спрямо днешният ни ден !
Да се опитвате да вадите някакви "украйнски" войни пред скоба, защото просто такива не е имало.
Все още не сме в Света на Оруел от 1984 г. Нали ?
Остави костите на героите на мира !
Нито тогава, нито преди това във вековете на територията на Руската Империя е имало държава Украйна !
Всички войни загинали за свободата на България са били войни на РУСКИЯТ ИМПЕРАТОР и РУСКАТА ИМПЕРИЯ !!!
Престанете с умните и красиви опити да преписвате и променяте историята спрямо днешният ни ден !
Да се опитвате да вадите някакви "украйнски" войни пред скоба, защото просто такива не е имало.
Все още не сме в Света на Оруел от 1984 г. Нали ?
1.
Язон
06.02.2023 14:53:39
Светла им памет на освободителите руски и украински войни, като всеки четвърти войник е бил украинец.