Само 3% от българите смятат, че ракът е напълно лечимо заболяване, сочи проучване

Една четвърт от българите са провеждали профилактичен преглед или изследване, свързано с превенцията на онкологично заболяване. Закономерно профилактиката се увеличава с покачване на възрастта, когато човек започва да се интересува в по-голяма степен от здравето си. Прави впечатление, че при жителите на столицата, която предлага сравнително по-добър достъп до здравни услуги и по-висок жизнен стандарт, нивото на превенция не е по-високо, а дори малко по-ниско от средното за страната. Това доказва, че незадоволителното ниво на профилактика не се дължи на труден достъп, а по-скоро на недостатъчно високата здравна култура на българина. Това показват данните от проведеното националнопредставително проучване на нагласите на българите към рака, проведено от социологическа агенция „Тренд“ по поръчка на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Данните бяха представени в рамките на събитие, посветено на 4 февруари – Световния ден за борба с рака.

Оптимистично е, че всеки шест от десет българи смята, че е възможно да има превенция срещу раковите заболявания. Тази нагласа е добра предпоставка за повишаване на превантивните мерки. Едва 3% от българите смятат, че рака е напълно лечим, показват данните на проучването. 62% смятат, че рака се лекува по-добре в други държави, като водещи за това са държавите Турция (72%), Израел и Германия. 71% от българите биха си направили безплатен профилактичен преглед за рак, показват още данните от проучването.

България е единствената държава, която отчита тенденции на нарастване на смъртността от онкологични заболявания както при мъжете, така и при жените през последните 10 години, показват данните от изследването „Профили на държавите по отношение на рака 2023“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) заедно с Европейската комисия, което бе представено по време на форума. Според профила за страната ни смъртността у нас все пак е по-ниска от средната за ЕС, но този извод се поставя под съмнение, тъй като е отбелязано, че съществуват проблеми с данните за регистрацията на раковите заболявания в България.

От изследването става ясно още, че борбата с рака у нас е белязана от парадокси, които не позволяват ранно разкриване на заболяването и ефективна грижа за пациентите. Страната ни например разполага с високотехнологично оборудване за диагностика и лечение на онкозаболяванията, но в 13 области няма нито един онкологичен център, а в 11 - има само по един. Така населението в отдалечените и селските райони на страната остава без възможност за ефективен скрининг и без достъп до лечение. Липсва и достатъчно медицински персонал, който да се грижи за пациентите.

Сравнително бързо на пазара у нас навлизат и новите медикаменти, но тъй като онкологични грижи и услуги се покриват само от Националната здравноосигурителна каса, здравнонеосигурените остават без достъп до тях. В същото време продължава тенденцията за липса на финансово обезпечение на превенцията и скрининговите програми, което поставя страната ни на най-ниските нива на ранно откриване на основните видове рак. За липсата на адекватни политики за превенция, скриниг и лечение на различните видове рак у нас показателен е и фактът, че България е сред държавите от ЕС с най-ниска петгодишна преживяемост на раковоболните според профила на ОИСР.

Председателят на Асоциацията Евгения Александрова е категорична, че грижата за онкоболния пациент трябва да започва от момента на информирането му за диагнозата. „От този момент той вече се нуждае от комплексни грижи. Първо трябва да бъде овладяно психическото му състояние, за да може той да следва пътя на лечението си. След психолога трябва да се включи т.нар. навигатор – специално обучен и добре познаващ пътя на пациента човек, който да му обясни как е организирана системата за лечение и проследяване на пациента с рак“, казва Александрова. Според нея в 9 от 10 случая пациентите се обръщат към тяхната организация именно за да се ориентират в ситуацията. „Онова, което създава напрежение в повечето случаи, е пословичната липса на внимание върху нуждите на пациентите. Сякаш пациентът няма думата. Ставайки пациент, той вече не е човек, с когото е редно да се съобразяват“, смята Евгения Александрова.

Тя е категорична, че в сравнение с времето от преди 20 години, когато сама се е борила с диагнозата рак, лечението у нас е напреднало много, но системата е длъжница на пациентите и семействата им по отношение на палиативните грижи. „Истинската драма за тях настъпва, когато пациентите се нуждаят от палиативни грижи в терминалния стадий на заболяването, когато болният има нужда от обезболяване и непрекъснат медицински контрол на състоянието му. В тези тежки моменти пациентът е оставен на грижите на близките си, които са безпомощни пред страданието му. Това трябва да се промени час по-скоро“, категорична е Александрова. Данните от профила на ОИСР показват, че под 5% от онкоболните у нас са получили палиативни грижи в края на живота си.

"Притеснителното е, че за децата не мислим. Няма превенция на сериозни заболявания при тях, а за такива като първичния рак на костите, липсва компетентност, комплексност, екипност. Стотици деца умират от рак, а това може да бъде избегнато", отбеляза Лидия Витанова от Сдружение „Заедно срещу саркома“.

Лилия Асенова от Националното сдружение за профилактика на рака на маточната шийка – HPV се пита защо дори когато държавата направи някакво усилие в областта на превенцията на някои ракови заболявания, обществото има своите съпротиви. „Например, в България е отчетен най-ниският дял на момичетата на 15-годишна възраст, които получават препоръчаните дози ваксина срещу HPV в ЕС (само 8 % през 2019 г. при 60 % средно за ЕС). Проблемът с намаляванетона щетите от предотвратим рак с мерки за превенция, е сериозен у нас. И за това държавата плаща скъпо – с живота на гражданите си“, предупреждава Лилия Асенова.

Цветелина Милославова – председател на Българската асоциация „Лимфедем“ от белязва,че близо 200 000 българи са засегнати от това заболяване, най-често след онкологична операция. „То не е лечимо, но в Европа се контролира ефективно със специална рехабилитация и специфични медицински изделия. У нас клинична пътека за контрол на болестта, а касата не покрива и медицинските изделия, нужни на пациентите. Това кара хилядите пациенти да не контролират състоянието си", коментира Милославова.