Ако уикендът започваше утре вечер: Дисекция на по-кратката работна седмица

През последните години се изписаха хиляди материали за ползата от  четиридневната работна седмица – и за хората, и за компаниите.
 
Да работиш само четири дни в седмицата звучи чудесно. Има сектори, които без особени притеснения биха могли не просто да въведат този режим, но и да спечелят от него.
 
Има обаче и много други, които към момента са организирани така, че тази иновация би била неприложима. 
 
Намаляването на работното време е бавна тенденция 
 
Случва в продължение на столетия и не без сътресения. Освен това зависи от много фактори. Най-важният от тях е може би нивото на технологично развитие на производството. Към него обаче трябва да се прибавят и социалните вълнения като стачки и протести на работници, искащи по-добри условия на труд. 
 
Историята сочи, че масовото въвеждане на петдневната седмица и осемчасовият работен ден започва в началото на миналия век. 
 
Иначе пионер в това отношение е немският предприемач Карл Цайс, основател на фирмата Zeiss, който прави революционната за времето си стъпка още през 1888 г. На държавно ниво в Германия това се прави през 1934 г., а във Франция – през 1936 г. Десет години по-рано основателят на Ford Хенри Форд я въвежда във фабриките си. България, по традиция изоставаща от всички световни тенденции, узаконява петдневната работна седмица чак през 1974 г., което би следвало да говори достатъчно за грижата към работника на онзи строй, но това е друга тема. 

Миналата година в САЩ и Ирландия бе проведен експеримент за намаляване на работното време, в който участваха доброволно 33 фирми, припомня BBC. 
 
Ето какви са резултатите – позитивен ефект върху производителността и работниците, по-малко стрес, по-малко умора, повече удовлетвореност от работата. 
Сходни са изводите и в Великобритания, където в експеримента се включват 70 компании. Те отчитат увеличена производителност и намалени транспортни разходи за работниците. 86% от компаниите твърдят, че ще запазят нововъведението. Подобни опити с такива резултати са провеждани и в Белгия, Испания, Япония, Австралия и Нова Зеландия. 
 
Ето го и голямото „но“ 
 
Въпреки всички позитивни мнения, към днешна дата четиридневната работна седмица няма как да бъде приложена за всички. Намаляването на работното време би било лесно за технологичните компании, но не така стои въпросът с традционни професии като учители или адвокати.   
 
Технологичните и офис-базираните фирми са първенци в намаляването на работното време. 
 
„Тук говорим за много ясна тенденция в области като софтуер, интернет комуникации, финанси и някои други услуги. Това бяха длъжности, изпълнявани преди всичко от офиси. Сега в много случаи е възприет или комбиниран модел или се работи изцяло дистанционно“, казва пред BBC Джо О‘Конър основател на организация, работеща за намаляване на работното време в Канада. 
 
Важно е да се подчертае, че тук не става дума за формалното задраскване на петък от работната седмица. 
 
Говори се за намаляване на работното време на общо основание без това да означава един ден по-малко, така че общият му сбор да прави 32 часа седмично. 
 
Как се случва това? Например чрез разтоварване от маловажни дейности, които така или иначе губят време. Да речем – по-малко срещи, за да могат всички да се концентрират върху задачите. 
 
И без това срещите по принцип са толкова смислени, че всички нямат търпение те да свършат. 

Секторът на юридическите услуги минава за по-консервативен. За това намаляването на работното време там се смята за по-трудно. В повечето западни страни адвокатите таксуват на час по концепцията „billable hour“. Т.е. това означава, че ако часовете намалеят, ще спадне и заплатата. Според О‘Конър обаче и тук се вижда промяна. Някои кантори започват да плащат не на час, а на база проект, което пък позовлява намаляване на работното време.   
 
В други сектори четиридневната работна седмица би изисквала много повече усилия от принципното желание това да се случи. Нали никой не си представя, че полицията може да реши да не работи в четвъртък? Или пожарната. Или пък заводът за производство на коли. Тук става дума за по-различна организация на работата. И това трябва да се случва предимно с графици, които пък трябва да се направят така че на всеки да се пада да работи броя часове, съответстващ на четири дни. 
 
Има определени показатели, които сочат дали фирмата ви може да въведе новата концепция в близко бъдеще, пише BBC. Сред тях са размерът на компанията и фирмената култура. 
 
Въпреки добрите резултати от експериментите на Microsoft в Япония, компанията показа, че няма да бърза с нововъведението. Типичното за големите компании е, че понякога те приличат на ведомства с множество нива, тежки регулации и мудност. В този смисъл е по-вероятно промените да тръгнат от по-малки фирми. Но в голяма степен това зависи и от човешкия фактор. 
 
Ако се приеме, че мениджърският екип на една компания, незаивсимо от големината ѝ, е с по-консервативни или остарели разбирания, не бива да се очакват бързи стъпки в тази посока. Има и друго. Намаляването на работното време означава повече работа за по-малко часове, т.е. по-интензивно натоварване. Това може да срещне съпротива и от работници. 
 
Дори при всички тези пречки обаче се очаква въвеждането на четиридневната работна седмица да се случи в обзоримо бъдеще. 
 

Източник: Профит