Хърватия, еврото и кафето - дали всичко не е една голяма измислена драма?
Трябва да си много смел или много глупав, за да се опиташ да лишиш хърватина от кафето му. Това е като да посегнеш на домашната ракия на българина. Ще последват псувни, гръм и трясък.
Разходете се по улиците на столицата Загреб и дори през зимните месеци ще видите пиещи капучино местни жители на масите по тротоарите, посочва BBC.
Именно покрай тази любов към седенето по кафенета през последните седмици се разигра една от драмите, която обаче изглежда повече шумна, отколкото значитела.
От началото на годината Хърватия е част от еврозоната. Националната валута куна отиде в историята и вече почти месец хърватите се разплащат в евро.
Естествено, това не мина без сътресения.
Много критики отнесоха и търговците, и правителството заради закръглянето на цените. Препоръката на властта бе цената да се приравнява надолу, ако последната цифра от досегашната е била 4 или по-малко и съответно нагоре, ако е била 5 или повече. Т.е. ако стоката или услугата в куни е била 8.3, новата цена трябва да се закръгли надолу. Още в първите дни на новата година обаче се появи недоволство и правителството заплаши бизнеса с ответни мерки.
В този контекст се разиграва и драмата с кафето. Местните се оплакват, че макар цените да изглеждат по-ниски в цифрово изражение, на практика се плаща по-скъпо за същата стока.
Противоречието се оказа толкова ожесточено, че правителството на Хърватия почувства, че трябва да се намеси, коментира BBC. Търговците на дребно бяха свикани на срещи, на които бяха предупредени, че няма да бъдат толерирани неоправдани скокове на цените. Бизнесът обяви, че е възмутен от правителството, което петни репутацията им.
Властите обаче ясно усетиха, че не могат да си позволят еврото да се превърне в синоним на скрито печалбарство. Правителството нареди на търговците на дребно да гарантират, че цените не са по-високи от нивото им на 31 декември. Държавните инспектори се насочиха към нарушителите, завеждайки дела срещу почти 200 търговци на дребно в рамките на седмица.
Месеци преди официалното въвеждане не еврото всички цени се изписваха и в двете валути, за да знаят потребителите какво предстои, отбелязва BBC. Така че за липса на информация не може да се говори. Докато пуска машината в кафене на оживения Площад на цветята в Загреб, баристът Лука казва: „Показвахме цените си в евро, преди да влезе еврото. Сега казват, че сме твърде скъпи – но цената е същата, като тази преди Нова година.“
Загубен в целия шум покрай цените, човек лесно може да забрави, че приемането на еврото е по желание на Хърватия. Намерението за присъединяване към еврозоната бе обявено още през 2013 г. и оттогава тази позиция не е променяна. За разлика от ситуацията в Унгария, която уж щеще да приеме еврото през 2007 г., но не го е сторила и до днес. Всъщност приемането на еврото означава спазване на строги критерии, което не винаги е по вкуса на управляващите.
Нужно е например да не се надскача определено ниво на бюджетния дефицит, дългът да се следи строго, да се внимава с инфлацията и т.н.
Според шефа на хърватската национална банка Борис Вучич страната е била достатъчно добре подготвена за еврозоната.
Пред BBC той посочва, че всички задължения по кредити – на домакинства и бизнеси – така или иначе са се изчислявали в евро. Сега същото се е случило с доходите. Според Вучич именно присъединяването към еврозоната е спомогнало за по-ниските нива на инфлация в сравнение със страните извън нея.
След въвеждане на еврото Хърватия очаква и присъединяване към Шенген. Това е голяма стъпка напред, особено за страна, която е популярна туристическа дестинация. И означава повече посещения с по-лесно преминаване на границите. А приемането на еврото означава, че туристите няма да се нуждаят и от чейндж-бюра както досега.
„Туристите са доволни, защото обмяната на валута отпада“, казва Дубравко Михолич, съветник в националния хърватски борд по туризъм. Той посочва, че страните с най-много посещения към Хърватия са Германия и Австрия, където отдавна ползват еврото. И очаква, че сега туристическият бранш в страната му ще усети раздвижване.
От Хърватската търговска камара пък посочват, че само за 10 години след влизането на страната в ЕС износът се е удвоил. Очаква се ръст и покрай приемането на еврото.
„Сега компаниите в страни извън еврозоната, които обмислят да преместят производството си, вече избират измежду 20, а не 19 страни“, казва икономистът Горан Сараваня.
Ако тези прогнози се окажат верни, ползите от влизането в еврозоната би трябвало да са видими в следващите няколко години.
Ние въведохме еврото, за да подобрим благосъстоянието на Хърватия и нашите граждани, а не обратното, каза тази седмица министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович в Загреб по време на форума "Хърватия - двадесетата страна членка на еврозоната".
Той коментира действията на "някои икономически агенти", допринесли за повишаването на цените заради закръгляването на цените или тяхното увеличаване.
„В момента заедно с държавния инспекторат работим с всички заинтересовани страни, за да преодолеем този момент“, заяви Пленкович, цитиран от БТА.
„През последните месеци намалихме данъка върху добавената стойност на някои стоки, вложихме милиарди държавни средства, за да подпомогнем домакинствата и бизнеса на фона на нарастващите цени на енергията и основните суровини“, добави хърватският министър-председател.
Източник: Профит