Диктатор ли е Шолц, щом той решава за танковете за Украйна

През последните дни целият свят чакаше решение на германския канцлер (разбирай премиер) Олаф Шолц дали ще даде зелена светлина за изпращането на немски танкове „Леопард“ в помощ на Украйна. Военната подкрепа може да е ключова за отблъскване на руската агресия.

Германците обаче трябва да се поучат от България, в чиято конституция е записано, че това е република с парламентарно управление.

Немците също си имат парламент, който назначава правителството. Да бяха вкарали проблема с танковете в Бундестага – вероятно там щеше да бъде приключен доста по-бързо и безболезнено.

И как така Шолц еднолично ще решава такъв важен въпрос – в Германия нали няма диктатура?

У нас служебният кабинет, назначен от президента Румен Радев, беше против военната помощ за Украйна. Народното събрание обаче реши обратното. Така кабинетът с премиер Гълъб Донев бе принуден да изпрати съответната бойна техника към нападнатата държава.

Ако оставим шегата настрана, казусът с танковете „Леопард“ е важен в контекста на споровете у нас за вида държавно управление.

Ръководството на БСП вече е в тежък конфликт с Румен Радев и изразява опасения, че той се опитва да компрометира парламентарната република, за да я преформатира в президентска. Подобни опасения имат и други формации в Народното събрание.

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (ИТН) пък се опитва да се върне в играта с референдим за президентска република.

От трета страна, има много гласове, че България е премиерска държава, защото при нормална ситуация с редовно правителство министър-председателят е този, който реално направлява Народното събрание. Дава се пример с дългогодишното управление на Бойко Борисов.

Кратката власт на четворната коалиция с премиер Кирил Петков обаче бе пример за обратното. Много от неговите желания не можеха да минат през парламента заради разнобой в коалицията. Управлението обаче тогава бързо се разпадна.

Всъщност идеална формула няма. Нюансите в демокрациите са много. Всяка държава си има свой уникален подход. Понякога може да се налага да се управлява с по-силна ръка. Това обаче не бива да руши разделението на властите и взаимния контрол. В такива случаи опасността от разбалансиране на системата е голяма - расте рискът от злоупотреби заради все по-обсебващото влияние на премиера. Особено ако се наложи той да е на поста за по-дълго време. Добрите примери са по-скоро изключение.

В крайна сметка много важен е манталитетът на властника, а и на народа и склонността му да предоставя управлението на хора с диктаторски уклон.