Мадлен Алгафари: Прегръдката е най-бързият антидепресант

Прегръдката буквално е най-бързият антидепресант и най-бързият анксиолитик. Това каза за БТА психотерапевтът Мадлен Алгафари, член на Управителния съвет на Института за неорайхианска аналитична психотерапия, по повод днешния Ден на прегръдката. 

Алгафари обясни, че променената при прегръдка биохимия и биофизика води до увеличаване на субективното чувство за щастие и комфорт и удължава живота. Според експерта най-противоестественото нещо за един човек е да не бъде докосван и да не се докосва, затова най-голямото престъпление в човешката история е откъсването на бебето от майката след раждането.

Денят на прегръдката е отбелязан като Национален ден за първи път в САЩ през 1986 г., след като е включен в годишния Календар със събития на Чейс, издаван от братята Уилям и Харисън Чейс от 1957 година. Инициативата за деня е на Кевин Заборни от щата Мичиган, който искал да подчертае ползите за душата и тялото от сърдечната прегръдка. През следващите години денят започва да се отбелязва и в други страни по света, сред които Канада, Бразилия, Австралия, Германия, Великобритания, Грузия, Швеция, Испания, Италия, Франция, Русия и Република Южна Африка. Датата 21 януари е избрана, защото се пада между коледните и новогодишните празници и Свети Валентин (Деня на влюбените) - 14 февруари. 

Силата на прегръдката

Това, което се случва в момента, в който се докоснем, е, че поговорката „споделената мъка – половин мъка, споделената радост – двойна радост“ се буквализира, тъй като има енергообмен, посочи Мадлен Алгафари. Тя обясни, че в този момент така, както има топлообмен между телата и по-топлото става по-хладно, ако другото е по-студено, и обратното, по същия начин, ако единият човек е по-напрегнат, а другият по-спокоен, съответно ще настъпи успокояване. 

Чисто физиологично това, което се случва в момента, в който прегърнем човек, е, че надбъбречната жлеза започва да намалява производството на стресовите хормони, така наречените кортикостероиди, уточни Алгафари. По думите й страхът намалява, алкализира се тялото, нормализират се кръвното налягане, сърдечният ритъм, мозъчната активност и ритъмът на дишане, имунитетът се подобрява.

Щом са спаднали нивата на стресовите хормони, това означава, че имунитетът веднага се е повишил, обясни Алгафари. Психотерапевтът добави, че се отделят окситоцин - хормонът на любовта, и фенилетиламин – от амфетаминовата група, който се произвежда тогава, когато сме влюбени, а когато ни липсва, ни се яде шоколад, защото се съдържа в какаото. Затова казваме, че самотният, който страда от липса на любов, може да се тъпче с шоколад и естествено може и да пълнее, коментира тя. 

Цялата тази променена биохимия и биофизика води до увеличаване на субективното чувство за щастие и комфорт, и имунитета и физическото здраве, удължава живота и всъщност е най-човешката проява, отбеляза Алгафари. 

При липса на докосване – тревожност и депресивност

Мадлен Алгафари коментира труд на канадския учен Журард, който работи по изследване на докосването и илюстрира труда си с детски телца, които са схематично защриховани в различна степен на плътност, според това къде бива докосвано телцето. По думите й изводите му са „плачевни“ - че почти не се докосват децата вече. Изводите му са, че живеем в ерата на „обезтелесяването“, а пък липсата на физически контакт вдига много нивата на тревожност и на депресивност, добави Алгафари.

Докосването много повлиява и немалко от телесните заболявания, особено кожните, посочи психотерапевтът. Тя обясни, че една голяма част от кожните заболявания са психогенни и даде пример с псориазиса, който, по думите й, се лекува и с физическо докосване. Страхът от докосване се превръща буквално в телесна броня, материализирана по кожата, каза Алгафари. 

Много често хората мислят обратно - когато изчезне, ще мога да се докосвам, а всъщност когато започна да докосвам другите, тя ще изчезне, обясни Алгафари. Експертът добави, че кожата е нашата граница, най-големият ни орган и е изключително важен, защото и буквално, и преносно отразява чувството ни за граници. По думите й, когато говорим за интимност, ние допускаме максимално близо до себе си и търсим вече и физически контакт. Алгафари обясни, че ако хората са на по-малко от 60 см, значи има интимност. Не говоря само за сексуална, има и емоционална интимност, уточни тя. Алгафари поясни, че говорим за по-неутрални отношения, ако са на между 60 и 120 см, и даде пример със служебните. Когато сме на над 120 см от другия, тогава говорим или за враждебност, или за безразличие, обясни психотерапевтът.