Плановете на Кремъл да докара "неприятелска" Европа до студ и мрак се провалят

Цената на природния газ в Европа се срина в последните дни. Котировките на нидерландската борса TFT пробиха ново дъно и паднаха до 55 евро за мегаватчас в понеделник. Руските заплахи за енергиен апокалипсис в Европа през зимата изглеждат все по-нелепи, пише вестник Сега.

"Германия откри втори терминал за втечнен газ и цената на газа в Европа отново се срина. Същото се случи и преди месец, когато Германия откри първия си терминал за втечнен газ. Същото се случи и преди това, когато Нидерландия откри терминал за втечнен газ близо до Германия. Трябва да ги докараме поне до 10, а защо не и 15, за да забравим за енергийната криза", коментира в профила си във Фейсбук икономистът Георги Ангелов. 

В началото на войната в Украйна и след въвеждането на санкциите срещу агресора Москва отговори с откровени заплахи, че ще съсипе неприятелския запад с "контармерки". В края на февруари цената на газа в Европа скочи  и доближи 130 евро за мегаватчас ( 1380 долара за 1000 куб. метра). Бившият руски премиер/президент Александър Медведев пишеше постове в социалните мрежи, в които обещаваше на европейците студ, мраз и космически цени на газа - първо 2000, после и 4000 евро за 1000 куб м.

Вярно е, че в първите месеци на войната положението изглеждаше доста зле за държавите, обявени от Путин за "неприятелски". Кремъл и "Газпром" започнаха да "въртят номера" - първо със схемата за плащане в рубли, после с ограничаване и спиране на доставките, вкл. и по ключовия газопровод "Северен поток". На 26 август 2022 г. цената на синьото гориво достигна безпрецедентните  346,52 евро за мегаватчас - около 3500 долара за 1000 куб. метра. "Неприятелските" държави ударно купуваха газ, за да се запасят за зимата, което допълнително засили напрежението на пазара.  

Но взетите мерки започнаха да действат. "Газовото оръжие" на Кремъл засече, а рекетът на Москва се оказа полезна за ЕС - пришпори диверсификацията и освободи "неприятелите" от руския газов диктат. 

Само за няколко месеца в Европа бяха открити 4 чисто нови терминала за втечнен газ -  Емсхафен в Нидерландия,  Инга във Финландия и два в Германия - Вилхелмсхафен и Лубмин, отбелязва Георги Ангелов. Най-новият  - в Лубмин, стартира в събота с капацитет 5.2 млрд. куб. метра, но са планирани още два етапа на разширение, като през лятото на 2024 г. трябва да достигне 13.5 млрд. куб.м. 

"80% от капацитета на терминала в Лубмин вече е резервиран с дългосрочни договори от френската  "Тотал" и швейцарската МЕТ, а останалият капацитет ще се предлага по краткосрочни договори. Откъде ще идва газът? Вече 20 държави и много повече компании по света произвеждат газ, така че възможностите са неограничени. Първият танкер докара газ от Египет. "Тотал" има много източници на газ, включително от САЩ ("Тотал" е най-големият износител на американски газ).  

За разлика от другия германски терминал новият в Лубмин е изграден изцяло с частно финансиране от една сравнително малка компания - Deutsche ReGas. Вероятно ще видим и други подобни проекти, които ще осигурят конкуренция на старите газови мастодонти", коментира Георги Ангелов, като подчертава, че има и други добри новини за енергийни пазари на Европа. Франция лека-полека пуска ядрените си реактори, които бяха спрени за ремонт, което премахва дефицита на ток, вятърните паркове в Северна Европа заливат пазара с евтина енергия, което води до почти нулеви цени на тока в Германия и други съседни страни. Вместо да страда от липса на отопление и осветление, в момента Германия има свръхпредлагане на ток на почти нулеви цени (9 евро на мегаватчас днес спрямо 900 преди няколко месеца)", изтъква икономистът. 

"Друга положителна новина също дойде от Германия тези дни - за последните осем месеца германското индустриално производство е стабилно и дори леко се повишава. Това разби на пух и прах всички твърдения, че спирането на руския газ ще унищожи германската индустрия. Нищо подобно не се случи. Поредна опорка на руските тролове беше разбита от реалността", заключава Георги Ангелов.