Еднорози, дракони и говорещи магарета: чудовищата от Библията

Макар че в Библията главна роля играят предимно хората, в нея има и изненадващо много странни животни - говорещи пиявици, морски чудовища и четирикраки насекоми. Теолозите Симоне и Клаудия Паганини са тръгнали по следите им: тяхната книга "Библейските зверове. Защо в Светото писание няма котки, но има крава убиец" разкрива често пренебрегвани тайни. Като думата "звяр" не трябва да се разбира в днешния негативен смисъл, а като превод на латинската дума "bestia" - диво животно.

Неприличното предложение на змията

Преди да се появи змията, всичко в рая, създаден от Бог, върви добре. Бог дава на Адам и Ева всички свободи с изключение на една: да ядат плод от дървото на познанието. Но змията убеждава Ева да опита ябълките. След това Адам също опитва и бедата настъпва. Бог гони и двамата от рая и оттогава насам - както пише в Библията - мъжът трябва да изкарва хляба си с пот, а жената - да ражда деца в неописуема болка. Змията също е наказана: тя губи способността си да говори.

За Църквата змията, разбира се, е въплъщение на дявола, а съблазняването на Ева се разглежда като ясно доказателство за покварата на женския пол.

Днес някои теолози застъпват точно обратното мнение. "Тъй като жената е по-чувствителна и интелигентна от мъжа, змията се обръща именно към нея. Адам най-вероятно не би разбрал очарованието да се яде от дървото на познанието”, се обяснява в книгата на Паганини.

Страховити зверове

Изгонване от рая или не: Бог възлага на първата човешка двойка мисия - "да насели земята и да властва над животните". Това обаче не е толкова лесно, защото някои същества са доста страшни.

Динозаврите и Библията ги делят 65 милиона години, така че какво правят те в Светото писание, питат се Паганини. Въпреки това в няколко псалма се говори за "Левиатан": тялото му е покрито с люспи, а зъбите му са огромни.

А библейското описание на еднорога например няма нищо общо със симпатичното животно, харесвано от много днешни деца - това е звяр, който може "да смаже костите на цели народи" и когато бяга, тресе земята. Според превода на Библията, направен от Лутер, дори Исус се е молил малко преди смъртта си на кръста: "Помогни ми да се измъкна от челюстите на лъва и ме спаси от еднорозите".

Най-вече Старият завет е пълен с любопитни митични същества, включително дракони-човекоядци и петел със змийска опашка. Много от странните зверове може да са се появили в резултат от погрешни преводи и произволни тълкувания на библейски текстове, но немалко от тях отразяват и митични създания от древни култури.

Божествено отмъщение

Това, в което всички преводи на Библията са единодушни, е, че Бог многократно използва животните като средство срещу грешното човечество. В Библията многократно се говори за нападения на скакалци, които унищожават цели реколти. Понякога Бог кара нечестивите да бъдат разкъсвани от вълци, а понякога от лъвове.

И почти всеки знае историята за Йона и кита: пророкът се противопоставя на Божията воля да проповядва на враждебния асирийски народ. Той отплава тайно, но Бог кара кит да го погълне и отново да го изплюе на мястото, където е пратен. Но как може човек да оцелее три дни в корема на риба? Важно е посланието: не се противопоставяй на своя Бог.

Бойни машини и дяволски зверове

Библията представя магарето в положителна светлина: то е пренесло Мария от Египет, а Исус до Йерусалим, умно е, трудолюбиво е и в някои псалми дори може да говори. При коня е друго: за израилтяните той е преди всичко "бойна машина, която, независимо дали галопира или е впрегната в колесница, трудно може да бъде спряна". Конниците на Апокалипсиса, които ще дойдат на земята на страховити бойни коне в Деня на Страшния съд и ще поискат сметка от човечеството, също се вписват в тази концепция.

Библейският козел има безславната кариера на злодей. Подобно на овцата, той е първоначално е популярно добиче, но впоследствие е натоварен с греховете на хората и е изпратен при демон в пустинята. Животното се превръща в прословутия "жертвен агнец", а по-късно започват да го идентифицират като въплъщение на дявола.

Странно е, че в Библията не се споменават нито кучета, нито котки. Кучето се споменава само като обидна дума, а котката изобщо липсва - вероятно, както предполагат авторите, защото израелските полуномади са били постоянно в движение, докато котката живее обичайно на едно място. Отсъствието ѝ от Библията кара впоследствие богословите да приемат, че това се дължи на близостта на котката до дявола и неговите вещици.

Крава убиец и хищен дървесен червей

Интересна е и кравата убиец. Животните, причинили смърт, са били убивани с камъни или обесвани, тъй като според библейския право са носели отговорност за делата си. Така че, ако крава убиела човек, тя била осъждана точно както и врабчетата, смущавали с чуруликането си монасите по време на молитва, или дървесните червеи, прояли епископския стол така, че той да рухне. Всичко това би могло да бъде само работа на дявола.

В края на книгата си Клаудия и Симоне Паганини заключават, че човек трябва "да постави под въпрос очевидното властване на хората над животните". Едва тогава ще можем отново да се доближим до библейския рай, където хората и животните живеят в мир заедно.

Автор: Сузане Кордс