Нова година започва с национална стачка? Замразената заплатата топи нацията?

През януари събираме стачните комитети на двата синдиката, за да преценим какви по-нататъшни действия да предприемем, тъй като е казано в оценката на въздействието на постановлението на Министерския съвет, с което ни предлагаха 770 лева, равнището на безработица се увеличи, когато бе замразена заплатата от Дянков. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.

„Тогава се наблюдаваше засилен емиграционен процес. Говорим в момента не за минимална работна заплата, а за демографска политика и искаме ли да се обезлюдява страната или не“, уточни тя. 

„Опасявам се, че след театъра, който наблюдаваме в Народното събрание, темата за промяна на Кодекса на труда бе изтласкана в края на девета точка, т.е. няма да се стигне до гласуване. Част от партиите се опитаха да я изместят по-напред в дневния ред, но не бе прието от мнозинството, след което се опитаха да я вкарат като част от разговора за бюджета. Това също бе отхвърлено“, коментира икономистът.

Според нея се разделяме с надеждата за справедливост, защото политическите партии очевидно предпочитат да служат на работодателските организации, но зачитат нуждите на работниците. 

Бившият социален министър и ексдепутат Хасан Адемов пък обясни, че в Кодекса на труда е казано, че Министерският съвет определя размера на минималната работна заплата. 

„Междувременно Европейската комисия прие най-накрая директива за минималните доходи. БСП за България се възползваха от това и предложиха механизъм за определяне на минималната работна заплата, тъй като Народното събрание няма как да определя конкретния й размер“, добави той.

„Предлагат да е 50% от средната работна заплата. ГЕРБ обаче между двете четения вкара термина минимална брутна заплата, който не съществува в българското законодателство и това взриви социалният мир“, заяви Адемов. 

„Очакваният на хората във връзка с тази дискусия бяха за 850 лева. Сега се оказва, че оказва, че ако МС прие предложението на министъра на труда и социалната политика, ще е 780 лева, което покривало процента на инфлацията, но средната“, коментира той.

„Разлика от 140 лева в размера на минималната работна заплата би трябвало 560 млн. лева разходи за работодателите. Напомням, че за компенсации за небитовите потребители се дават около 10 млрд. лева. Това става в момент, в който даряваме средства на друга държава, за да може тя да се възстанови от война, която не е свършила. Очевидно е, че не това проблема“, подчерта Григорова.

Ясно е, че този, който изтъква този проблем, има чисто и просто счетоводно мислене, но няма никакъв поглед върху нуждите на българските работници, добави тя. 

Според нея няма как класът за прослужено време да се вкарва в минималната заплата. „Деница Сачева от ГЕРБ бе една от вносителите. Хвалят се, че са гласували някакви социални помощи. Трябва да кажем, че политическо поведение, в което гласуваш за допълнителни социални помощи, но не подкрепяш увеличаване на минималната работна заплата, така че човек да няма нужда от такива, е меко казано смущаващо“, коментира тя.

„Не може да се изчисли минималната заплата с клас прослужено време, защото първо е за всеки индивидуално и второ, защото всяка година би трябвало да се увеличава това доплащане. Как увеличаваш нещо, което е фиксирано?“, каза още икономистът от КТ „Подкрепа“.