Бум на магии на Игнажден

Игнажден е сред най-мистичните зимни празници и в народните вярвания е свързан с редица ритуали и традиции. Освен с майчинството празникът се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет.

Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината. Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни, затова се наблюдава бум на бели и черни магии точно навръх празника. Мястото, на което се правят, са гробищата – сакралната граница между световете. Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да „не излезе берекетът“. Не се иска и не се дава нищо назаем. Не се шие и плете. Не се пере, за да не налети болест. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се става от трапезата по време на ядене. Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг.

От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици. От този ден нататък не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат. Важен празничен ритуал е чакането на полазник – първият човек, който влиза в къщата. Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза.