НСИ с данни за етническия състав на Бургаска област - турците 13,3 %, ромите - 4,2
Националният статистически институт (НСИ) публикува подробни данни за етнокултурната характеристика на Бургаска област. Детайлната справка е изготвена на база на данните от последното преброяване след като всеки един сам е посочил към коя етническа група се семоопределя и кой език възприева за майчин.
Според НСИ към 7 септември 2021 г. в област Бургас българската етническа група обхваща 280 388, или 79.1% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 1.4 процентни пункта.
Към турската етническа група са се самоопределили 47 286, или 13.3% от отговорилите лица. Относителният им дял остава непроменен в сравнение с 2011 година.
Към третия по численост ромски етнос са се самоопределили 14 893, или 4.2% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 0.8 процентни пункта в сравнение с 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 5 992 души, или 1.7%.
Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 1 369 (0.4%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 4 436, или 1.3% от отговорилите лица.
В градовете живеят 87.1% от българския, 22.2% от турския и 40.6% от ромския етнос.
Българската етническа общност преобладава във всички общини на област Бургас с изключение на община Руен, където тя формира съответно 4.6% от населението на общината.
Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално главно в общините Руен (85.4%), Сунгурларе (39.0%), Айтос (38.3%) и Поморие (17.9%). Общо в четирите общини живее повече от половината от населението на областта, самоопределило се към турската етническа група - 81.2%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички общини на областта. Най-голям е делът на ромския етнос в общините Средец - 18.9%, Малко Търново - 17.9%, следвани от Царево - 14.3%, Приморско - 10.3%, и Сунгурларе 9.2%.
Възраст и етнос
Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок - 23.8%, при 15.4% и 5.9% съответно за турската и ромската етническа група.
Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 27.4% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (15.6%) и най-нисък е този дял при българската общност - 12.8%.
Близо една четвърт (27.6%) от лицата, които не могат да определят своята етническа принадлежност, и близо една пета (19.7%) от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години.
Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 78.9% са с високо образование (27.8% с висше и 51.1% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 40.8% (5.9% с висше и 34.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 13.2%, съответно 0.7% с висше и 12.5% със завършено средно образование.
В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на лицата със завършено висше и средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.2 на 0.7% сред ромската етническа група, от 2.6 на 5.9% сред турската и от 21.7% през 2011 г. на 27.8% през 2021 г. сред самоопределилите се към българската етническа група.
От лицата на 15 и повече навършени години никога не са посещавали училище 0.4% от самоопределилите се към българската етническа група, 1.9% от турската и 10.8% от ромската етническа група. Децата в задължителна училищна възраст (7 - 15 навършени години), останали извън образователния процес, са 8.3% при ромската общност, 2.9% при турската и 1.2% от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група. Грамотността се определя като умението да се чете и пише с разбиране на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 г. 14.8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял е 3.1% и 0.8% съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Икономическа активност и етнос
Данните за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването - 31 август - 6 септември 2021 година.
Налице са значителни различия по отношение на участието на пазара на труда на лицата от различните етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 65.7%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група - 27.2%.
Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (47.8%) от икономически активните лица от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Всеки шести икономически активен на възраст 15 - 64 навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българската етническа група - 8.3% от икономически активните лица.
Незаетите и неучастващи в образование на възраст 15 - 29 навършени години през наблюдавания период варират от 19.0% за българската етническа група, 36.9% за турската до 62.0% за ромската.
Майчин език
Майчиният език е вторият традиционно изучаван при преброяванията етнокултурен признак. Майчиният език е първият език, усвоен у дома в най-ранно детство. Българският е майчин език за 271 756 души, или 78.6% от населението, турският - за 48 765 души, или за 14.1%, и ромският - за 13 702 души, или за 4.0% от отговорилите на въпроса. Друг майчин език са посочили 6 565 души, или 1.9%. Лицата, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език са 1 103 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 4 044, или 1.2% от отговорилите лица.
Връзката между етническото самоопределение и самоопределянето по майчин език е силно изразена.
Най-еднородна по майчин език е българската етническа група - сред отговорилите и на двата въпроса за етнос и майчин език 98.9% от лицата от българската етническа група посочват българския за майчин език, 1 471 (0.5%) - турския, 249 (0.1%) - ромския, и 719 (0.3%) - друг.
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 46 411 души (98.9%) майчин език е турският, а за 357, или 0.8%, майчин е българският език.
Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределение по майчин език:
- 13 390 души, или 91.7%, са посочили ромския за майчин език;
- 621, или 4.3% - турски;
- 538, или 3.7% - български.
Да живее културата и ние покрай нея: може ли в супермаркета да се ходи гол, бос с кал между пръстите или пясък по табаните?