Някои Общини може да останат без междуградски и междуселски линии

Десетки общини у нас са изправени пред транспортен колапс. Само след броени дни на много места превозвачите, които обслужват междуградски и междуселски линии, планират да преустановят обслужването им. Пътищата в България са основен проблем за нашия бранш, каза Петър Захариев, председател на Националното сдружение на автобусните превозвачи.

Според него състоянието на пътищата е главният виновник за многото катастрофи. "От години нищо не се прави или онова, което се прави, е много половинчато. Съществуват достатъчно брой пътища – национални, републикански и по-ниски класове, които практически не отговарят на изискванията", обясни той пред БНР.

Той припомни, че се плащат и тол такси за движение по пътищата. А от Нова година се очаква ново двойно увеличение на цените им, каза Захариев. Според него във всичките тези 30 години няма напредък в това отношение - ние сме единствената държава в европейската общност с най-лоши пътища. Той е категоричен, че проблемът е комплексен. Според него трябва да има по-добра съвместна работа между превозвачите и отговорните институции. "Ние обратна връзка даваме, но има ли чуваемост за проблема", посочи Захариев и даде пример с пътя Е79, който, според превозвачите, е пътят убиец.

"Той е лунен пейзаж. А там препускат с бясна скорост 40-тонни тирове, леки коли. Нещо страшно е там. Но не е само той, безброй са такива", каза той. Захариев призна и за друг проблем - старият автобусен парк е рисков и става все по-рисков. Има малко фирми, които могат да си позволят нови автобуси. "Във годините назад многократно искахме да бъдем чути, да бъдем разбрани и да се вземат мерки в тази насока. Няма да се подобри техническото състояние на автобусния парк в България, защото нямаме пари. Субсидиите са една капка в морето, те не покриват нищо", отбеляза Захариев.

Той подчерта, че са получили помощ заради високите цени на горивата. Някои превозвачи са били доволни от тях, други - не. По думите му парите не са били малко, но проблемът е как са разпределени и кой контролира този процес.

Захариев посочи решението: "Когато общината си поръчва линия от А до Б, тя се плаща на превозвача на пропътуван километър. В цяла Европа е така. Само в България тази социална дейност е поверена на частни фирми, които трябва да я реализират с търговска дейност. Тя обаче не може да съществува. Затова с всяка следваща година стават все повече и повече населените места в България, които нямат обществен превоз за своето население".

Дали още общини ще останат без транспорт, зависи от добрата воля на общинските управления, категоричен бе председателят на Националното сдружение на автобусните превозвачи.