Английска кикбоксьорка всява ред сред пиянките в с. Лесово

44-годишната професионална състезателка по кикбокс Бевърли Сисон от Ню Кясъл върти умело кръчма вече пета година на 4-5 километра от границата ни с Турция в село Лесово. Пиянските свади не плашат поданицата на кралицата.

Всеки дръзнал да прави панаири насред селото на пияна глава, бива повален бързо на земята и усмирен за минути от Сисон. Само преди месец англичанката се сдоби и с наследник, а бащата е нашенец – българин.

Лесово е едно най-пъстрите села в страната ни. Вече никой не може да каже кои са малцинствата – ромите, българите или англичаните. Жителите на Острова там не се оказаха поредните спекуланти в страната ни през годините на бума, които купуваха имоти, а след това ги препродаваха. Почти всички останаха да живеят в с. Лесово, което на няколко километра от границата ни с Турция.

Бевърли Сисон обожава България, с неохота говори своите сънародници в селото. Именно те първи скачали на бой в кръчмата, докато ромското население в селото имало респект от  спортистката. Бевърли вече знае малко говоримо и писмено български език.

Преди пет години след реклама по английските телевизии за евтините и хубави имоти в страната ни, тя и съпругът й решават да търсят щастието си у нас. Дотогава Бевърли притежава собствено училище по кикбокс в Нюкясъл, просвещава както малки така и големи в кървавия спорт. В началото семейството на Бевърли посещава черноморските ни курорти. Тя е отвратена от Слънчев бряг. Не презастрояването обаче отблъсква майсторката на кикбокса.

„Имаше много англичани там, искахме изцяло да се откъснем от нравите на нашите сънародници“, обяснява някак си с болка Бевърли, но крие защо не обича жителите на Острова.

Заедно с мъжа си правят строителна фирма, която реновира стари къщи. Със спестените си пари от Англия, те купуват и много селски имоти. Бевърли се влюбва в Лесово. Природата е красива, в селото е спокойно, а границата е само на 4-5 километра. Големият турски град Одрин пък е на 30 километра. Само две години след пристигането й в България Бевърли се разделя със съпруга си. Разделят бизнеса и имотите, а майсторката на кикбокса остава с 5 реновирани къщи в Лесово. Решава да ги отдава под наем. Едната е заета целогодишно от турско семейство, което има ресторант на границата. Другите ги предлага на свои сънародници. Регистрира си фирма в Елхово, наема едно помещение на площада в селото и го прави кръчма. Ангажира на работа друга англичанка в селото Лола, която е от три години и половина в страната ни. Лола стои зад бара. Кебапчетата, шопската салата, кюфтетата ги приготвя пък българка.

„Работата вървеше много добре, до лятото. Кризата и при нас се отрази с пълна сила“, разказва Бевърли.

Чувства се обаче щастлива в Лесово. Има приятел, който е и баща на бебето. Обикалят непрекъснато страната ни. Казва, че почти няма непознато кътче за нея. Стандартът й на живот не е висок, но пък се справя с доходите си. Иска да научи езика ни, но трудно се справя все още.

Много често в заведението си посреща големи автобуси за Турция, които по грешка са се отклонили към Лесово. За тези 7 години Бевърли се е връщала в Ню Кясъл само три пъти. Единият от тях е  да роди бебето. Твърди, че Кралството не й липсва.

В селото я уважават. Местните гледат с добро око на англичаните, които могат да раздвижат местната икономика. Те са най-добрите клиенти както на заведенията , така и на бакалиите. Често наемат местните роми за довършителни ремонти. Повечето хора в Лесово са възрастни, а английското нашествие им дава надежда, че селото може да се възроди един ден, а децата им отново да се върнат към корените.