Празнуваме Андреевден, денят започва да расте

Празнуваме Андреевден. Свети Апостол Андрей Първозвани е сред най-почитаните светци у нас, а денят му – 30 ноември – е голям църковен и народен празник.

Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното), съобщава БНТ. Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте.

Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон". Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците".

Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.

На 30 ноември своя имен ден посрещат Андрей, Андрея, Адриана, Андриан, Андриана, Първан и др.

Тъй като на гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен, на този ден празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина.

Честит празник на всички именици!