Всички мъже ли са такива? Стефан Данаилов отговаря на читателско писмо през 1974 г.

Предлагаме ви любопитен разговор със Стефан Данаилов на тема качествата на съвременните мъже, публикуван през 1974 г. в периодичния печат. Той е направен по повод читателско писмо. В редакцията пристигна писмо от група осмокласнички от Асеновград.

„Ние сме 14-годишни, но ни безпокои държанието на нашите съученици. Те изобщо не разговарят сериозно с нас, а си служат само с ритници. Приказват вулгарности и цинизми, които ни е неудобно да напишем. Отсега сме разочаровани от мъжете. Кажете ни, всички мъже ли са такива?“. В никакъв случай! – искаше ни се да извикаме и да изредим различни техни достойнства, та да върнем на момичетата така рано загубената вяра. Но после си помислихме: а не е ли по-добре мъжете сами да защищават (и когато трябва, да упрекват) себе си? И да се опитат косвено да отговорят на въпроса: „Грубостта, вулгарното отношение, цинизмът прояви ли са на мъжество?“

Поместваме разговор с нашия популярен киноартист Стефан Данаилов, пресъздал образите на десетки смели, силни, решителни мъже.
 
- Обаянието на повечето герои, които пресъздавате, се дължи на това, че те притежават едно ярко изразено качество – мъжественост. Какво според вас се съдържа в тази дума?

- Сега се снимам във филма „Началото на деня“. Изпълнявам ролята на инж. Стойчев, 28-29-годишен, амбициозен, предприемчив, той респектира околните със силния си характер. В мината, където работи, става нещастие — загива човек, за което и той има вина. В момента, когато комисията трябва да разследва произшествието, Стойчев получава от жена си телеграма, с която тя го вика. И той рискува своето собствено положение, за да остане верен на дълга към жена си.Трябва да спомена и Джупунов от филма „Иван Кондарев“. Той е без образование, не може с думи да завладее момичето, което харесва. Но е природно интелигентен, естествен, всеотдаен, готов на всичко. Това също се съдържа в понятието мъжественост.
Физическата сила и предприемчивостта, храбростта и хладнокръвието са едната страна на понятието мъжественост. Другата е силата на характера, нравствената устойчивост, неща, които се проявяват и в отношението към жената.

- Смятате ли, че грубостта, вулгарното отношение, цинизмът са прояви на мъжественост?

- Опитвам се да си спомня нещо от моите ученически години. Бях харесвано момче, но невинаги момичетата, които аз харесвах, харесваха мен. Не зная как е сега, но в нашите взаимоотношения в гимназията грубости нямаше. Ех, колкото за закачки… Бях в X клас и много ми се нравеше едно момиче. Веднъж, за да ѝ направя впечатление, издрасках каучуковите подметки на обувките ѝ с химикалка. Химикалът после не може да се изтрие. И право да си кажа, не ѝ направих голямо впечатление, само трябваше да се извинявам.Мисля обаче, че понякога тон за лошото държане на момчетата дават и момичетата. Не знам, но не е изключено ученичките, които пишат писмото, до са подразнили с нещо своите съученици. Та мисля, че в един откровен разговор и тяхната вина не бива да се премълчава…
Наскоро ще привърши снимането но филма, в който сега участвувам. Той носи условното заглавие „Сашо убива вълк“. Сашо (моят герой) е студент по архитектура, жив, предприемчив, способен, той е, тъй да се каже, „сладурът“ на компанията. Още от пръв поглед прави впечатление на жените. Случайно в компанията му попада момиче, което не привлича с външността си, но е с характер, по-различен от на другите. Една нощ, която са прекарали заедно, довежда Сашо и нея до брак. И става нещо необикновено – този истински мъж, от когото са очаквали да ръководи семейството, постепенно се загубва. Под влиянието на една амбициозна и упорита жена, заета да гради своето положение, той загубва своето. Накрая на филма ние упрекваме и тази жена, която толкова бързо „помага“ на мъжа си да се провали…
Тъй като говорех за женската вина, искам да споделя и друго. Седна например в ресторант и дочувам момичета от съседна маса да говорят на висок глас. Едната казва: „Я виж, Стефан Данаилов“. Другата грубо отсича: „Остави го тоя...“. Сякаш съм стар познат с тези момичета и току-що за нещо съм се скарал с тях. Аз също бих могъл да ги нагрубя, и то сполучливо, че да изпаднат в още по-неудобно положение. Но винаги съм се придържал към правилото: мъжете не бива да бъдат дребнави, дори и когато са оскърбени, те трябва да намерят сили да се издигнат над обидата, особено когато тя е на безпринципна основа.
Самият аз ненавиждам грубостта, насилието. Скоро в един град, чието име няма да назова, бях свидетел на срамна сцена: видях на улицата момче, което биеше момиче. Отидох веднага, за да прекратя недостойната разправа. Като ме видя, младежът започна да се оправдава – изневерявала му... Независимо от мотивите аз отричам физическото насилие като средство за отстояване на мъжкото достойнство.

- А какво ще кажете за кавалерството, за вежливостта?

- Страстен поклонник съм на рицарските романи. Чел съм ги като дете, чета ги и сега, когото вече съм на 32 години. Разбира се, никой не знае дали точно така блестящо и толерантно, както пише в книгите, тогавашните мъже са се отнасяли към жените. Но поне е приятно да си представяш тази атмосфера, в която има толкова проява на благородство и истински мъжка сила.Лично аз често си задавам въпроса: достатъчно ли съм вежлив, коректен, внимателен към моите познати, към моите колежки? По природа обичам хубавото, обичам добре облечените хора. Не мога да мина край някоя позната жена, без да кажа как ѝ стои новата дреха, хубавата блузка или прическа. Да забележиш човека, да го оживиш с някоя приятна дума, да му подхвърлиш весела закачка или шега – това радва, подобрява настроението му. Своеобразен егоизъм у някои хора е да не забелязват нищо и никого освен себе си и по този начин да оскърбяват другите.
Моята известност като актьор ме задължава да бъда още по-вежлив и към хората, които не познавам. Много пъти нито нервите ми са били в ред, нито личните ми ангажименти са ме предразполагали към усмивка или непрекъснато ръкостискане. И все пак правя всичко възможно да не огорчавам, да не разочаровам хората.

- Не смятате ли, че отношението към приятелката и любимата, към съпругата и майката се възпитават от най-ранна възраст?

- Разбира се. Много сериозен момент е възпитанието – преди всичко в семейството. Аз например никога не съм чул майка ми и баща ми да разговарят пред мен за пари, за битови неуредици. Сигурен съм, че за толкова години съпружески живот те са имали и сериозни недоразумения, и конфликти. Но никога не съм почувствувал това. Родителите ми дадоха най-важното – представата за идеални отношения между мъжа и жената. И аз съм им безкрайно благодарен за това.

Източник: Вестник Ретро