Особеностите на шофирането в Пловдив
В Пловдив управлението на МПС е сериозен процес, на моменти твърде сериозен, и към него трябва да се подхожда с нужната отговорност. Колите станаха твърди много, което прави този процес сложно и рисково занимание. За да шофира в Пловдив един водач определено трябва да притежава качества, които не се нужни на колегите му в повечето областни градове, а дори и в София.
Купонът наречен шофиране започва обикновено някъде около седем сутринта. Започва тогава, защото всички, които трябва да бъдат някъде в осем, знаят, че за да избегнат адските сутрешни задръствания, трябва да са в колите по-рано. Проблемът е, че това знаят всички и общо взето обезсмисля решението.
За да бъде шофирането в Пловдив сравнително успешно, всеки филибелия знае няколко златни правила, които се предават по наследство.
Първото е, че се кара бавно и без резки движения. И това не е продиктувано от някаква местна етика, а защото се знае, че просто няма смисъл да се бърза и нервничи. Така или иначе, ще се закъснее. Защо е нужно да се рискува и да се хабят нерви.
Второ, тук се приема добре, ако не си ползваш задължителното предимство. Често ще поискат това от теб в задръстванията и по кръстовищата. Добре е, човек да се съобрази, защото след сто метра и на него ще му се наложи да се вмъкне някъде, или да се пристрои извън правилата. Обикновено затова се проявява разбиране, но е задължително е да се благодари с пускане на аварийните светлини. Не го ли направите, ще ви вземат за кюнлия. Кюнлията най-общо казано е човек, който не е местен, а и най-вече пренебрегва местните неписани правила.
Трето, трябва да се приеме, че трафикът е проблемен и бавен. Истинският филибелия знае, че уличната инфраструктура е предвидена за град с жители не повече от 100 000 жители и гледа философски, че по пътя от точка А до точка Б ще може да прегледа пощата си, да отговори, както и да напише коментар в социалните мрежи. Всичко това често се прекъсва от телефонните разговори, които се водят дълго и напоително. Често в колата по този начин се подреждат задачите за деня, диктува се служебна и лична информация, изглаждат се конфликти, или се влиза в нови. Въобще време има за всичко. Толкова неща се отхвърлят, че след пристигането на месторабота спокойно може да се премине към пиене на дълго кафе и бистрене с колегите на актуалните клюки.
Винаги тези разговори започват как градът се е напълнил с навлеци от цяла България, които прецакват трафика, тъй като не са запознати с местните нрави. Всъщност в това има доза истина.
Пришълците или кюнлиите, както наричат пловдивчани новите си съграждани, са лесно разпознаваеми.
Първо, колите им обикновено са с регистрация от Кърджали, Смолян, Хасково, Ямбол и т.н.
Второ, считат, че е нормално да се движат по начин, който прави традиционните задръствания неизбежни, дори когато в момента има някакъв прозорец.
И трето, паркират навсякъде, без да се съобразяват, че местата през блоковете и кооперациите са разпределени от дълги години и всяка промяна на установеното, докарва до лудост останалите. Това адски дразни местните и е абсолютна предпоставка за тежък конфликт с непредвидими последици.
И накрая, ако искате успешно да се справите с тази невъзможна мисия, наречена управление на МПС в Пловдив, свикнете с мисълта, че това наистина е невъзможно. Когато и да тръгнете, ще закъснеете. Винаги нещо ще прецака нещата. За да намерите място за да паркирате в центъра или около него, ще изгорите толкова гориво, че за левовата му равностойност, ще можете да се возите на такси три дена. И не на последно място, ако имате голяма, скъпа и мощна кола, заметете я с нещо, малко, непретенциозно и компактно. Ползите ще са многопосочни. И емоционални и финансови.
*Публикацията е от ФБ страницата на адв. Тодор Христов