Либералното лицемерие относно Украйна
От години в Европа се води една борба. Борбата на либерален елит, медии и НПО-та срещу всичко и всеки, който дори бегло изкаже някакви консервативни, националистически, реакционни възгледи. Тези неща се наричат "езика на омразата" и могат да ти докарат уволнение, порицание, понякога дори съд.
Изведнъж започва войната в Украйна и абсолютно същият този либерален мейнстрийм изпадна в екстаз от национализма на украинците. От тяхната борба за суверенна държава, граници, земя и историческа правда. Речи за "кръвта и земята" на Зеленски се цитират с апломб в реномирани либерални издания. "Историческата правда" се извежда на преден план, като напълно легитимен политически аргумент. От същите хора и медии, които изпадат в истерия, ако използваш подобна реторика в собствените им държави.
Всичко крайно-националистическо, консервативно и "патрЕотарско" в Украйна се дава за позитивен пример. От Дойче Веле до CNN и от Дневник до Свободна Европа тече ежедневно умиление по това какъв националистически, военизиран народ са украинците, готови да "умрат за историята и земята си". Правят се репортажи за това какви сговорни съпруги със сълзи изпращат на фронта геройските си мъже, почти като картина от патриархална фантазия. И това го показват същите хора, които в собствените си държави изпадат в истерия, че мъже се возят в градския транспорт с леко разкрачени крака при седене, което репресирало жените.
Изписват се статии за дълбоко историческите правдини на украинския народ. От същите хора, които в собствената ти държава ти казват, че историята трябва да остане в миналото, че само глупаците се държат за нея, "живеем в 21-ви век, стига патрЕотарство".
За "свещените граници на Украйна" пишат хора, които до вчера обясняваха, че "границите са въображаеми линии по картата" и че вече живеем в глобално село, в което границата е отживелица. Както и националната държава, както и патриотизма, защото "никой не е избрал, къде да се роди".
Ежегодните факелни шествия на украинските националисти получават благосклонно отразяване в либералните медии - същите медии, които наричат "крайно-десни екстремисти" такива шествия в собствените си страни. Само преди дни бях на такова шествие в Полша и за поредна година отразяването в либералните медии бе, че то е "фашистко" и "крайно дясно".
Същите тези медии бяха в екстаз от "героите от батальона Азов". Батальон, пред чиито членове и най-закоравелите български или полски националисти изглеждат като умерени, градски демократи.
След няколко месеца пак ще се проведе опит за "Луковмарш". Следете тогава реакцията в Дойче Веле, Дневник или Свободна Европа. Докато украинските националисти и "Азов" се описваха с умиление, българските националисти ще се описват като фундаментална заплаха за държавата.
При това, забележете, националисти, които са на страната на Украйна в този конфликт, каквито са организаторите на "Луковмарш". Както съм и аз, от самото начало на войната, но това не пречи на либерал-демократичната общност в България да търси и най-малката нотка на "език на омразата" и "патрЕотарство" в реториката и възгледните ни.
Битката на либералите е да изкоренят в собствените си общества онова, което венцеславят в Украйна. Просто, защото мейнстриймът така е казал. Тези хора не са способни на ретроспекция. Не са способни да изпитат срам от лицемерните позиции, които заемат. Те са способни единствено на посредствена имитация на онова, което конюнктурата каже, че е правилно към този момент.
А конюнктурата в момента казва това: национализмът и консерватизмът на украинците са добро и трябва да се прославят, а същото в европейските държави е зло, което трябва да се заклеймява и изкоренява.
Знаеш, ли какво, Шрек Шкварек, ако сега приемат закон за изгонване на путенофилите от България и същите тези путинофили, русороби и вся сволач, бъдат подкарани към летищата за полет към Русия. Ще ревът, ще се молят, ще целуват крака и ще заплюват портрета на Путлер, само и само да не ги изпратят в любимата им Русоспия. Шкварек Шрек, радвайте се, че живеете в свибодно общество в което можете да плюете държавата и Родината, си, докато хвалите и сънувате Путлер, Русоспия и Северна Корея! Защото само да ви подкарат към Русоспия и гащите ще свалите, и жопа ще си дадете да се откупите, само и само да се спасите от заминаване в Русоспия! Майки те на изпроводяк, ще плачат заедно с вас и ще молят:
- Ама моля ви се бе хора, мойто дете не е русофил, той не е за Путлер, не е за Русоспия, даже работеше и в Германия и в Англия!
Хахахайа! Русоробииии, кремълски ибрикчии.
Дааа, ама неее!
Защо ли? Ами защото национализма на украинците не е като национализма на руснаците - затова! Защото украинците пазят земята и домовете си, и на са нахлули в проклета (според Г. Раковски) Русия да търсят (моля ви се) фашисти и да "денацифицират" (каквото и да означава тази глупост). И защото руският национализъм - това всъщност е болестно състояние и се нарича ШОВИНИЗЪМ. Едното няма нищо общо с другото.
И накрая - няма нищо лошо да си националист (патриот), ако не ламтиш за чуждото, а браниш своето. Такъв е българският национализъм. Големият български писател и националист (патриот) Димитър Талев го е описал по блестящ начин:
Димитър Талев:
„Ако трябва с една дума да определим характерната същност на българския национализъм, можем веднага, без всякакво колебание да изречем думата свобода. И после също тъй веднага можем да прибавим: български национализъм, това е непрекъснат устрем към национално обединение, духовно и политическо“, пише Димитър Талев в есето си „Българския национализъм“, публикувано на 20 юли 1940 г. във в. „Зора“.
виж тук: https://kamerton.news/content/content/details/625/lang/1