Убиецът на Джон Ленън: Това беше зло в сърцето ми

Мъжът, който застреля Джон Ленън пред жилищната му сграда в Ню Йорк през 1980 г., заявява пред комисията по условно предсрочно освобождаване, че е знаел, че е грешно да убие любимия си бивш член на “Бийтълс”, но е търсил слава и е имал "зло в сърцето си", предаде Асошиейтед прес. 

Марк Дейвид Чапман прави тези коментари през август пред комисията, която за 12-и път му отказа предсрочно освобождаване, като посочи неговото ”егоистично пренебрежение към човешкия живот със световни последствия”. В стенограмата, публикувана от американските власти в понеделник на базата на искане за свобода на информацията, Чапман казва, че решението да убие Ленън е било "моят голям отговор на всичко. Вече нямаше да бъда никой".

“Няма да обвинявам нищо или никого за това, че ме е довел там", каза Чапман пред комисията. "Знаех какво правя, знаех, че е зло, знаех, че е грешно, но толкова много исках славата, че бях готов да дам всичко и да отнема човешки живот.

Чапман убива Ленън в нощта на 8 декември 1980 г., когато той и Йоко Оно се връщат в апартамента си в Горен Уест Сайд. По-рано същия ден музикантът е дал автограф на Чапман върху копие от наскоро издадения му албум "Double Fantasy".

67-годишният Чапман казва пред комисията: "Това беше зло в сърцето ми. Исках да бъда някой и нищо нямаше да спре това."
Той излежава присъда, която е от 20 години до доживотен затвор, в място за лишаване от свобода в щата Ню Йорк. През годините Чапман многократно се разкайва по време на изслушвания за предсрочно освобождаване.

"Нараних много хора и ако някой иска да ме мрази, това е нормално, разбирам го", казва той на изслушването на 31 август.

Отказвайки освобождаването му, комисията споменава, че действията на Чапман са оставили "света да се възстановява от празнотата, която ти създаде". Следващото явяване на убиеца на Джон Ленън пред комисията за предсрочно освобождаване е насрочено за февруари 2024 г.

През юни Джон Хинкли-младши, който през 1981 г. застреля и рани президента Роналд Рейгън, беше освободен от съдебен надзор, с което официално приключиха десетилетията на надзор от страна на юристи и психиатри. Хинкли беше оправдан поради невменяемост.