Честваме паметта на преподобния Пимен Зографски

Преподобният Пимен е роден в София в около 1540 г. и бил кръстен Павел. Родителите му го дали да учи четмо, писмо и иконопис при зографския йеромонах Тома, който служел в старинния храм "Св. Георги".

Скоро след смъртта на родителите му починал и неговият учител йеромонах Тома, а Павел раздал на бедните имуществото си и отишъл в българския манастир Зограф в Атон, за който толкова много бил слушал от учителя си. Там станал монах с името Пимен и бързо напреднал в монашеските добродетели. Щом навършил 30 години, бил ръкоположен за йеромонах. Служел много прочувствено и получил от Бога дар на чудотворна молитва. За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да се предаде на уединен живот извън манастира. Построил си в гората простичка колиба, хранел се с кестени и различни треви, а в манастира идвал само, за да се причасти.

Когато бил на 55 години, по време на молитва му се явил св. великомъченик Георги и му поръчал да отиде при своя еднокръвен народ, който бил останал без пастири. Тогава Пимен взел благословение и се отправил за България, която била под османско иго. Най-напред посетил родния си град София и нейните околности, след това обиколил стотици селища в Южна и Северна България. Навсякъде проповядвал Божието слово и наставлявал във вярата православния народ. С горещите си молитви вършел много чудеса, но и работил неуморно. По негов почин били построени и обновени около 300 църкви и 15 манастира, като много от тях той и негови ученици украсили със стенописи. Освен това преписвал ръкописи и ги украсявал със свещени образи.
Към края на живота си преподобният Пимен отишъл в Черепишкия манастир, Врачанско. Там заболял тежко и като благословил братята монаси, причастил се и починал на 3 ноември 1620 г.