Защо Швеция се отказва от "феминистката външна политика"

В понеделник шведският парламент утвърди новото правителство на партиите от десницата с премиер Улф Кристершон. Едно от първите решения на новия кабинет бе да се откаже от така наречената феминистка външна политика, доктрина, въведена от приключилото тази година дългогодишно управление на левите в Швеция.

Тези дни новият шведски външен министър Тобиас Билстрьом, представител на Умерената коалиционна партия (УКП) на Кристершон, обяви, че правителството се отказва от концепцията за "феминистка външна политика", която беше определяна от едни за иновативна, а от други за твърде радикална.  Аргументът, който новият първи дипломат на скандинавската страна изтъкна в подкрепа на решението си, бе това, че според него тази концепция вече се е изпразнила от съдържание, посочва Би Би Си.

Въпреки това Билстрьом заяви, че шведското правителство "винаги ще подкрепя равенството между половете".

Началото на тази политика бе поставено от предишното ляво правителство през 2014 г., с което Швеция стана първата страна в света, поставила равенството между половете в основата на отношенията си с другите държави. Билстрьом обяви резкия външнополитически завой във вторник, само броени часове след като новият премиер Кристершон представи състава на правителството си.

"Половото равноправие е основна ценност за Швеция и новото правителство, но няма да водим феминистка външна политика", каза Билстрьом.

"Понятията понякога имат склонността да се изпразват от съдържание. Такъв е случаят и сега."

Специализираната интернет страница на тази политика също бе спряна. Основоположник на доктрината бе бившият външен министър на Швеция Маргот Валстрьом, която беше формулирала трите ѝ фундамента по следния начин - "права, представителство и ресурси".

Право на политическо представителство в гражданското общество, икономическа еманципация и полови и репродуктивни права бяха само част от основните акценти в тази доктрина, посочва Би Би Си.

Но въпреки обявеното от Билстрьом решение новият министър по въпросите на половото равноправие Паулина Брандберг, която е представител на единия от коалиционните партньори в управлението на УКП - Либералите, и която е привърженик на "феминистката външна политика", заяви, че докато тя е министър, ще бъде "гарант за това правителството да бъде феминистко".

Спорове

Тази външнополитическа доктрина на предишното ляво правителство, което се беше самоопределило като "феминистко", предизвикваше спорове по целия свят, отбелязва Би Би Си. През 2015 г. изказване на Валстрьом за демокрацията и правата на жените в Саудитска Арабия доведе дотам Рияд да отзове посланика си от Стокхолм. Стигна се дори до това близкоизточното кралство да блокира произнасянето на реч от бившия външен министър, на което Швеция отговори с прекратяване на дългогодишен договор със Саудитска Арабия за оръжейни доставки. Рияд тогава определи изказванията на Валстрьом като "обидни" и "груба намеса във вътрешните работи" на близкоизточното кралство.

През 2017 г., по време на мандата на Швеция като ротационен непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Стокхолм се опита да прокара резолюция, която предвиждаше насилието на сексуална и полова основа да бъде основание за налагане на международни санкции срещу дадена страна.

По време на мандата си Швеция също така канеше активисти за правата на жените от Сомалия и Нигерия да идват и да говорят пред съвета.

Швеция дори твърдеше, че е допринесла за по-голямо политическо представителство на жените в Молдова и Сомалия, за включване на половото равноправие в мирното споразумение в Колумбия от 2016 г. и за законодателни промени в над 20 страни срещу насилието над жени.

Критики

Но тази доктрина имаше и своите критици. Организации на гражданското общество обвиняваха предишното шведско правителство, че въпреки нея продължава да поддържа търговски отношения с авторитарни режими, и по-специално, че изнася оръжие за тях.

Основната причина за критиките беше, че макар в Швеция да има надпартиен консенсус в подкрепа на половото равноправие, в наименованието ѝ е включено понятието "феминистка", което беше определено от някои като твърде радикално.

Следването на подобен външнополитически курс будеше скептицизъм и сред шведския дипломатически корпус, отбелязва авторитетното списание "Форин полиси". Като израз на този тип либерални политически виждания, характерни за Швеция, новото дясно правителство в родната страна на Грета Тунберг, което е подкрепяно от крайнодясна партия, назначи 26-годишна жена за министър на климата. Всичко това се случва месец след като шведите отидоха до урните.

Миналия петък Кристершон обяви, че се е споразумял с още две десни партии, Християндемократите и Либералите, да съставят заедно правителство на малцинството, въпреки че първа политическа сила на изборите беше Шведската социалдемократическа работническа партия. Левият блок около нея обаче общо имаше с три места по-малко от десния.

Големият победител на изборите на 11 септември бе крайнодясната партия "Шведски демократи", която събра около една пета от гласовете и стана втора политическа сила след социалдемократите - доминиращата партия в шведската политика още от 30-те години на миналия век.

Възникнала в края на 80-те години и водеща началото си от някогашно неонацистко движение, през последните десетина години антиимигрантската партия неизменно увеличаваше процентите си на изборите - от 5.7 процента през 2010 г., когато за пръв път влезе в Риксдага (парламента), до 17.5 на сто през 2018 година.

Макар и "Шведски демократи" да обявиха, че няма да участват в правителството, те все пак обещаха да го подкрепят, за да се осигури парламентарно мнозинство. Това ще стане в замяна на политически отстъпки към "Шведски демократи" по въпросите на имиграцията и престъпността. Така за пръв път тази партия придобива реално влияние върху шведската политика, отбелязва "Ройтерс".