Средновековната чума е отслабила имунитета на съвременните хора

Предшествениците ни през Средновековието са ни оставили биологическо наследство - гените, които са им помогнали да оцелеят по време на епидемията от чума, са ни направили по-податливи на някои заболявания днес.

Това е блестящ пример за начините, по които заразите ни оформят в течение на времето, пишат авторите на изследване, публикувано в новия брой на сп."Нейчър" и цитирано от вестник Труд.

"Геномът ни днес е отражение на цялата ни еволюционна история", при която хората се адаптират към различни бацили, каза Луис Барейро, старши автор на изследването. Някои, като например причинителят на бубонната чума, имат огромно въздействие върху имунните ни системи.

През 14-и век Черната смърт е най-смъртоносното събитие в историята. Заразата се разпространява в Европа, Близкия изток и Северна Африка и покосява от 30 до 50 на сто от населението.

Барейро и колегите му са изследвали проби на древна ДНК, извлечени от костите на над 200 души от Лондон и Дания, починали преди, по време на и след като чумата помита региона.

Те идентифицират четири гена, които, в зависимост от варианта, съответно са защитили или увеличили податливостта към бактерията причинител на бубонна чума, която се предава най-често чрез ухапване от заразено насекомо.

Учените са установили, че това, което е помогнало на хората в средните векове, води до проблеми при следващите поколения, като увеличава честотата на мутациите, пагубни в съвременността. Някои генетични варианти, определени като защитни срещу чумата, се свързват с някои автоимунни разстройства като болест на Крон, ревматоиден артрит и лупус. При тези заболявания имунната система, която защитава организма от болести и инфекции, атакува здравите тъкани.

"Хиперактивната имунна система може да е била чудесна в миналото, но в окръжаващата среда днес тя може би не е така полезна", каза Хендрик Поинар, преподавател по антропология в Макмастър и старши съавтор на изследването.

В отговор на въпрос дали пандемията от КОВИД-19 също ще има голямо въздействие върху човешката еволюция, Барейро каза, че не смята това да се случи, защото смъртността от инфекцията е много по-ниска и защото мнозинството от жертвите на пандемията вече са имали поколение. Според него обаче в бъдеще много по-смъртоносни пандемии ще продължат да оформят човешкия вид.