Драмата на Лукашенко – възможно ли е да съхрани живота си

На проведеното на 10 октомври съвещание с ръководствата на силовите ведомства белоруският президент Александър Лукашенко „разтръби“ нови обвинения срещу Украйна и обяви развръщането на „регионална групировка на войските на Беларус и на Руската федерация“. И обоснова това с „опасното изостряне на обстановката по западните граници“. Той разпореди също „приемането и към разполагането на руски военни, които ще бъдат „много пъти по хиляди души“.

„Регионалната групировка“ (фактически преподчиняването на въоръжените сили на Беларус на висшето руско военно командване) е залегнала в документите по създаването на „съюзната“ държава между двете страни, подписани през 1999 г. Но този механизъм беше приведен в действие едва сега, на осмия месец от началото на войната срещу Украйна, пише Offnews.bg.

По документи до началото на 2022 г. в "регионалната групировка", освен въоръжените сили на Беларус, беше включена и 1-ва Гвардейска танкова армия на Руската федерация с щаб в Смоленск. Съединенията на тази армия се сражават по направленията на главните удари на руската армия от първите дни на войната в Украйна.

На 13 октомври възникна известен разнобой. Първоначално министърът на външните работи на Беларус Владимир Макей обяви, че в Беларус е въведен режим на „контратерористична операция“. Но по-късно той беше коригиран от Лукашенко, че всъщност е въведена „повишена терористична опасност“. Според юриста от правозащитния център „Весна“ Павел Сапелко и в двата случая предвидените мерки „дават правото за използването на въоръжените сили вътре в страната. Свързани са с ограничаването на личните права на гражданите, с въвеждането на извънредни съдебни процедури и с възможността за изолиране на територии, където се провеждат тези операции“.

На 13 октомври заместник-ръководителят на делегацията на Руската федерация в ООН Константин Воронцов заяви, че Беларус ще получи от Русия оперативно-тактически комплекси „Искандер-М“ с двойно предназначение (и с ядрена бойна част). И че част от беларуските щурмови самолети Су-25 ще бъдат снаряжени за нанасяне на ядрени-бомбени удари. Но не се предполага предаването на Беларус на технологии за преоборудването на такива бойни самолети. Москва също не възнамерява да предаде на Минск ядрени боеприпаси, нито да достави такива боеприпаси на беларуска територия, уточни Воронцов.

Това заявление припомни „крилатата фраза“ на Лукашенко от 17 февруари, една седмица преди нахлуването в Украйна, че „в случай на „глупави“ действия на враговете в Беларус ще бъде разположено не само ядрено, но и „свръхядрено“ оръжие" (съдържанието на това послание остана неразшифровано).

Тези нови елементи предопределят следните възможни варианти за по-нататъшната роля и участие на Беларус във войната срещу Украйна:

I

Непосредствено въвличане на въоръжените сили на Беларус в операциите срещу Украйна

Този сценарий не е възможен без провеждането на масова мобилизация и в Беларус и без участието на значителни, боеспособни руски сили.

Според наличните оценки самостоятелната групировка „за нахлуване“ на беларуската армия би наброявала около 20 000-25 000 души, което е недостатъчно за провеждане на настъпление дори на едно оперативно направление.

За разлика от първите операции на руската армия от територията на Беларус, „новото“ настъпление ще трябва да пробива предварително изградена и дълбоко ешелонирана отбрана, заета и наситена с подготвени украински войски. Беларуската армия няма боен опит, а боеготовите ѝ съединения са комплектовани главно от наборен контингент. Професионални са единствено силите със специално назначение, сведени само в две бригади.

II

Повторение на сценария от февруари-март, когато руската армия настъпи за овладяването на Киев от територията на Беларус

И този път без участието на беларуски войски, които биха изпълнявали прикриващи задачи и биха поели всестранното осигуряване на операциите.

Това е малко вероятен сценарий предвид състоянието и задачите на основните руски групировки на Донецко-Луганското, на Запорожкото и на Херсонското направление, където в момента се водят ожесточени сражения със залог изхода на войната.

Това включва по-нататъшното активно използване на територията на Беларус и на въздушното пространство на страната за нанасянето на интензивни ракетно-бомбени удари в Украйна. С особено значение - използването на иранските безпилотни дронове-камикадзе по обекти от критичната инфраструктура и по ключови военни обекти в централните и в западните райони на Украйна. С цел - нарушаването на доставките на западната военна помощ.

III

Разполагането на мобилизирани запасни от Русия в Беларус и тяхната подготовка от беларуски военни специалисти и команден състав, без подновяването засега на настъплението от беларуска територия

Това би представлявало съществена помощ за мобилизационното развръщане на руската армия (в това число и чрез поемането на разходите по всестранното и по финансовото осигуряване на тези мероприятия от беларуска страна и чрез предоставянето на белоруско въоръжение, бойна техника и необходимите имущества).

Не е изключено основната маса на руските сили, които ще бъдат прехвърлени в Беларус, да бъде от мобилизирани запасни. Заместник-министърът на отбраната на Украйна Анна Маляр изнесе данни, че тяхната численост може да надхвърли 20 000 души. А белоруският опозиционен канал „Наша нива“ още в началото на септември съобщи, че властите в Беларус сe готвят да приемат мобилизирани от Русия в беларуски полигони, учебни центрове и във военни поделения, където тяхната подготовка ще бъде поета от беларуски офицерски и младши-команден състав. Още на 27 септември (по време на срещата на Лукашенко с Путин в Сочи) беше изнесена информация, че беларуските железници се подготвят за приемането на военни ешелони от Русия.

Според украинския военен експерт Олег Жданов досегашните мероприятия по „частичната мобилизация в Русия“ показват неспособността на руската мобилизационна система да се справи с обема на стоящите пред нея задачи. За това наборът на редовния есенен контингент за попълване на въоръжените сили (очаква се на редовна служба да бъдат призовани около 130 000 души) е отложен за началото на ноември. Именно това налага подготовката на вече мобилизираните в Русия запасни да се прехвърли в Беларус. Още повече за решаване на въпроса с необходимите въоръжения, имущества и ресурси за окомплектоването на двата контингента. Така се решава в известна степен и проблемът за недостига на офицерски състав и младши командири, които да провеждат тяхната подготовка.

Валери Сахащик - представител на обединения кабинет на беларуската опозиция по въпросите на отбраната и националната безопасност (нещо като кабинет в изгнание) - заяви: „През последната седмица режимът на Лукашенко предаде на Руската федерация още най-малко 67 танка и най-малко 28 товарни автомобила „Урал“.

Според Сахащик по времето на СССР Беларуският военен окръг е бил във втори ешелон и на неговата територия са били складирани огромно количество техника, въоръжение и боеприпаси за цялата Западна групировка. А нейната задача е била „да настъпи до Ламанша“. В годините след разпадането на СССР Беларус активно е реализирал значителни постъпления от продажбата на такова имущество. Без да нарушава количествата въоръжения и имущества за нуждите на беларуската армия и то по военновременните й щатове. В момента имало все още значителни излишъци, част от които в момента се прехвърляли в Русия.

Освен това в Беларус се извършвали ремонт и обслужване на руска техника, повредена в Украйна, и готовите изделия също се връщали обратно в Русия. Тоест щатният военновременен запас от въоръжение и бойна техника на беларуската армия в момента не бил нарушен.

IV

Използване на територията на Беларус за нанасяне от въоръжените сили на Русия на удари с тактическо ядрено оръжие

Тази заплаха е важен елемент от разширяващата се пропагандна кампания на Кремъл за „ядрен шантаж“ като средство за принуждаване на Запада и на ръководството на Украйна към преговори.

До 1996 г., в условията на бившата Съветска армия, на територията на Беларус са били изградени обекти за складиране, съхраняване, обслужване и за подготовка за бойно използване на ядрени бойни части за артилерийски системи и на ядрени боеприпаси, използвани от авиацията. Твърде вероятно е тази складова и обслужваща база да е съхранена.

Още преди нахлуването в Украйна, на територията на Беларус беше предислоцирана специална ракетна бригада оперативно-тактически ракети „Искандер-М“, подготвена да използва ядрени бойни части.

От военно-техническа гледна точка идеите за „преоборудване“ на беларуските щурмови самолети Су-25 за нанасяне на ядрени бомбени удари са несъстоятелни. Тези самолети от епохата на войната в Афганистан не разполагат с радиолокационно оборудване за поразяване на наземни цели. В досегашните бойни действия те се използват от руска страна, но без влитане в контролираното от противника въздушно пространство (бомбомятане чрез кабриране, при което пилотът трябва визуално да следи целта). Метод, при който унищожаването на набелязаните цели е крайно проблематично.

Дори обаче и да се стигне до вариант за използване на тактическо ядрено оръжие от територията на Беларус, не съществува никаква възможност той да бъде приписан на Беларус, а Русия да избегне ответни действия.

Независимо по кой сценарий ще се развива по-нататъшната роля и участие на Беларус във войната в Украйна, украинското военно командване ще бъде принудено да поддържа значителна боеготова групировка за прикриване на границата и на въздушното пространство с Украйна.

Украинският политолог, политтехнолог и писател Михайло Шейтелман застъпва следното становище: „Лукашенко е под нарастваща, неимоверна „преса“ от страна на Путин. Ако в хаоса на непрекъснатите извъртания, в които се мята, за да отложи откритото въвличане на Беларус във войната, Лукашенко запази макар и относителен контрол, това може да спаси живота му."

Това засяга и съдбата на „любимия син Коленка“, който от крехка възраст Лукашенко „отглежда“ за престолонаследник, но който фактически е заложник, защото руските специални служби са поели „опекунството“ над него.

Ако Лукашенко успее, не е изключено той дори да избегне доживотна присъда след поражението на Руската fедерация. Пиночет не попадна в затвора, генерал Франко след Втората световна война - също. А създадената от него „Синя дивизия“ не само се сражаваше на страната на Хитлеристка Германия, но и взе активно участие в блокадата на Ленинград. Франко и португалският диктатор Салазар избегнаха съдбата на италианския дуче Мусолини, който освен разстрела беше допълнително обесен с главата надолу от въстаналия народ. Франко дори не беше съден. Той остана „легитимен“ диктатор на Испания още много години.

Ако не встъпи открито във войната, Лукашенко може да търси договорки със Запада за някакъв статут на „неприкосновеност“, разбира се - без участие в политиката на нов Беларус.

Сложна дилема, в която не е ясно кое е по-добре накрая: да си жив или мъртъв“, заключава Шейтелман.