За кожата на един мост. Какво се крие зад взрива

Жестоката ярост, с която руската армия атакува с ракети граждански и цивилно-инфраструктурни цели в Украйна, трудно може да бъде разбрана дори като реципрочен отговор на бомбената атака по символичния за Владимир Путин мост над Керченския пролив.И докато все още не е ясно дали той е взривен по поръчка или инициатива на украинското разузнаване, както Москва твърди, инцидентът вече разкри нещо много важно за вътрешното положението в Русия – Путин изглежда губи влияние сред поддръжниците си и си намери повод да ожесточи конфликта в Украйна. И този му ход обаче е със съмнителен резултат. 

Натискът отвътре

Много време вече руските медии тръбят хвалебствено, че армията на Путин се е целила само по военни цели в Украйна, избягвайки да предизвиква страдания на цивилното население. На 10 октомври настъпи моментът, в който те трябваше не само да съобщят за мъките на един подложен на „специална военна операция“ народ, но и да ги покажат.

Стълбове дим, касапница в центъра на Киев, комбинирани с празни рафтове на магазини и дългосрочна прогноза, обещаваща месеци на минусови температури – това се видя от телевизионните екрани, интернет сайтовете и страниците на вестниците. В социалните мрежи кадрите бяха повече от ужасяващи.

Рязката промяна, твърдят анализатори, беше знак, че вътрешният натиск да има поне някакво раздвижване вследствие на военните усилия на Русия е ескалирал до точката, в която президентът Владимир Путин е решил, че е необходима брутална демонстрация на сила – както пред сънародниците, така и пред Украйна и Запада.

У дома президентът (макар и плахо) и армията му са подложени на все по-ожесточена критика от поддръжниците на войната, че няма достатъчно агресия във военната операция. И когато на 8 октомври Кримският мост – един от символите на управлението на Путин и на анексирането на Крим – бе взривен, хорът на войнолюбците не запя, а направо изпищя в един глас.

Знаците на Путин

С опустошителната ескалация на военните действия от 10 октомври насам Путин изглежда отговаря отчасти на тези критици, като се опитва да успокои гнева на хардлайнерите, побеснели заради унизителните неуспехи на руската армия на бойното поле.

„Това е значимо преди всичко от вътрешна политическа гледна точка“, казва пред „Ню Йорк таймс“ Абас Галямов, руски политически анализатор и бивш автор на речи на Путин. „Беше важно да се покаже на управляващата клика, че Путин все още е способен, че армията все още става за нещо“, обяснява той.

Но с това ескалиране на конфликта президентът създава и лошото впечатление, че може би обстрелването на цивилни цели в Украйна не е знак за сила, а отчаяно усилие да се нанесе повече болка на украинските цивилни във война, която Русия изглежда е загубила във военно отношение. „Отговорът трябваше да демонстрира сила, но всъщност показа безсилие“, казва Галямов, който е убеден, че и без това армията не може да стори нищо друго. Атаките убиват хора, раняват много, а украинците наистина са подложени на страх и ужас, каквито доскоро не са очаквали, че ще преживеят.

Резултатът не закъсня. След ударите някои от най-острите критици на нахлуването сред руските ястреби заявиха, че военните най-накрая са започнали да си вършат работата. Чеченският лидер Рамзан Кадиров, който напоследък с и без повод осъжда „некомпетентното“ ръководство на армията, написа в Телеграм, че сега е „100 процента щастлив“ от военните действия.

„Бягай, Зеленски, бягай“, обърна се той подигравателно към президента на Украйна.

Други почитатели на войната триумфално припомниха декларираното от Путин през юли, че Русия „все още не е започнала нищо сериозно“ в Украйна. „Сега изглежда започна“, констатира със задоволство водещата от държавната телевизия Олга Скабеева.

Руските хардлайнери се стремят да наложат тази стратегия от дълго време, коментира Грег Юдин, професор по политическа философия в Московската школа за социални и икономически науки. „Да ги изплашим, за да се подчинят“, звучи крайнодесният лозунг. „Така че, за да направим това, трябва да бъдем наистина, наистина жестоки.“

Ударът по Кримския мост според Юдин е онзи повод Кремъл уж с нежелание да отговори, че „няма друг избор, освен да отстъпи“ пред критиците и да засили атаките срещу Украйна.

Самият Владимир Путин описа ударите като отговор на украинските „терористични актове“, представяйки атаките по цивилни и инфраструктура като еднократно нападение за възпиране на бъдещи украински „престъпления“ на руска територия. От родния си град Санкт Петербург, където прекара няколко дни след 70-я си рожден ден, Путин говори по националната телевизия малко повече от три минути на живо преди среща на Съвета за сигурност на Русия. Той подчерта, че ударите са били извършени по инициатива на военните, очевиден опит да се противопостави на твърденията, че той планира войната в изолация.

„Тази сутрин по предложение на Министерството на отбраната и съгласно плана на руския Генерален щаб беше нанесен масиран удар с далекобойно оръжие с висока точност, от въздуха, морето и сушата срещу украинската енергетика, военното командване и комуникационни съоръжения“, обясни Путин.

„Ако опитите за извършване на терористични атаки на наша територия продължат, предприетите от Русия мерки ще бъдат жестоки и по своя мащаб ще съответстват на нивото на заплахите за Руската федерация. Никой не трябва да се съмнява в това“, предупреди обитателят на Кремъл.

В речта си Путин направи един забележим пропуск

Той не спомена Запада като основен виновник за експлозията на Кримския мост или други предполагаеми украински атаки. Това беше отклонение от типичната кремълска риторика, която изобразява САЩ и НАТО като кукловоди зад съпротивата на Украйна.

Това спестяване на обвинения е възможно да бъде разчетено като сигнал, че руският президент е заинтересован да контролира ескалацията на войната и че не е на ръба да провокира пряк конфликт с НАТО.

Но все пак смъртоносните и привидно безразборни удари, макар да задоволяват кръвожадността на руските ястреби, носят известен риск за Путин, не на последно място защото се сблъскват с твърденията на Кремъл, че Русия не се е целила в украински цивилни и просто е продължила със своята „специална военна операция“.

Войнолюбците в Москва биха могли също така да окажат натиск върху Путин да засили още повече конфликта в случай на допълнителни украински атаки или успехи на фронтовата линия, потенциално засилвайки раздора в руския управляващ елит относно това колко тежък трябва да е натискът върху Украйна.

Но как „душевадците“ на Путин обясняват факта, че Русия атакува цивилна и гражданска инфраструктура, и хвърля в жесток ужас „братския“ украински народ? Става дума за градове, които според самия Путин са в основата на културното наследство на Русия. Разбира се някои оправдават жестокостите като обвиняват Киев и Запада.

„За нас е тъжно да видим ракетни атаки срещу един от най-красивите градове в света, нашия Киев“, написа в Телеграм Сергей Марков, прокремълски коментатор, който често се изявява по държавната телевизия. „Цялата отговорност за атаките срещу Киев е на окупаторите и техните сътрудници. Тоест лично на Байдън и Зеленски“, категоричен бе той.

Прекалено малко са гласовете в Русия, които зоват за разум и сдържаност. Дори докато ястребите възхваляват атаките, някои не мирясват, като се оплакват, че Путин не е отишъл достатъчно далеч. Бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев бе категоричен, че единственият начин да се защити Русия е „напълно да се демонтира“ властта в Украйна. Когато Медведев говори (в случая пише) трябва да се разбира, че

Кремъл е на ръба на по-отчаяни стъпки

А има и признаци, че Путин е готов да отиде по-далеч в ескалацията на войната. На 8 октомври (в деня на атентата срещу Кримския мост) той назначи генерал, известен със своята безпощадност - Сергей Суровикин - да ръководи военните сили на Русия в Украйна. А най-близкият „чуждестранен“ съюзник на Путин, президентът на Беларус Александър Лукашенко, обяви два дни по-късно, че хиляди руски войници скоро ще пристигнат в страната му, за да сформират съвместна военна група с беларуските сили. Това е нова заплаха за северната част на Украйна, която по-рано през годината беше атакувана, но след това изоставена.

Има обаче и друг поглед върху нещата. Руският политолог Владимир Пастухов казва пред „Ню Йорк таймс“, че ескалирането на конфликта всъщност „противоречи на собствената интуиция“ на Путин и сериозно ограничава политическите му ходове. Дори го притиска в ъгъла. „Всички действия на Путин днес са насочени към излизане от този ъгъл, от който единственият изход е ядреният бутон“, обяснява Пастухов. „В известен смисъл това, което току-що се случи, наистина увеличава рисковете за него“, категоричен е политологът.

Обикновените руснаци пък сякаш нехаят или поне такова е впечатлението в града на средната класа – столицата Москва. Много московчани казват пред световните медии, че не са знаели какво се случва в Украйна. А и какво ли да отговорят. В Русия наказанията за критикуване на войната, или дори използване на термина „война“, варират от солидни глоби до затвор, така че много руснаци са предпазливи при правенето на коментари, които може да имат негативно звучене по отношение на „специалната военна операция“.

Дали ги е грижа за един мост, заради чиято чест Украйна търпи терор?

Автор: Иван Вахтанов, вестник Стандарт