Изненади на вота? 1 млн. българи още не са решили за кого да гласуват

1 млн. българи все още не са решили как да гласуват, а това е над 30% от избирателите. Затова са възможни изненадващи обрати на изборите днес. Това каза в студиото на БНТ Доцентът по социология в Института по философия и социология на БАН Петър Чолаков.

„Интересно е кой ще мине чертата и кой ще остане под нея. Партията, която ще е първа, няма да получи целият конструктор, за да си го нарежда както иска. Ще трябва да споделя поне с няколко играча. Трудно ще се споразумеят да си играят заедно, тъй като толкова много са се сборичкали, че да се разберат не е никак лесно“, добави той.

„Три групи политически партии виждам във външен план от гледна точка на техните приоритети и стратегии. Едните мога да ги определя като петата колона на Кремъл. Те са ясни. Най-многобройни са обаче „партиите на двата стола“, които казват да сме хем с НАТО, хем с Русия, за да не разваляме братската дружба. Третите, които са по-скоро малцинство, които са твърдо с евроатлантическа ориентация“, уточни доц. Чолаков. 

Преобладаващите са първите две групи – путинисти и такива, на които лоялността им е някъде във въздуха, добави той.

Според него, България по-скоро не е лоялен член на ЕС и на НАТО. 

„Тъй като тези неща, които се случват в чужбина, имат пряко отношение към България и хората се притесняват как ще изкарат зимата и се пускат драматично-апокалиптични сценарии, затова външната политика сега има огромно значение повече от всякога“, подчерта доцентът. 

„Има както разочарование и тъга сред избирателите, така и страх от развитието на събитията в големия свят, които настъпват към България. Много драматични неща се случват през последните дни – анексия на значителна територия от суверенна държава, разпадане на ООН“, каза пък социалният антрополог Харалан Александров.

„Тъй като голяма част от хората преживяват това, което се случва, като заплаха и реагират на принципа да се скрием като детето, което се мушка под юргана, за да не го видят чудовищата, в някакъв смисъл нашата болезнена втренченост в политическите кавги, драми и междуличностни отношения ще продължи да се случва. Не се осъзнава възможността да се предпазим от големия свят като се обърнем навътре и се занимаваме със семейните си истории“, добави той.

„Не бих използвал тази метафора за детската спалня, а по-скоро си представям кавга във всекидневната, за която няма да има печеливш днес. Ако прогнозите за ниска избирателна активност се сбъднат, това ще означава, че прагът за влизане в Народното събрание ще е доста нисък – около 100 000 гласа. При такава активност изненади са възможни. Вотът в чужбина тогава ще оказва по-сериозно влияние“, коментира социологът Стефан Георгиев.

Кризата на представителната демокрация ще я наблюдаваме днес ще видим дали ще се стигне до нови избори след няколко месеца, добави той.

„Ако играчите на тези избори разсъждаваха рационално, евроатлатническата писта щеше да надделее. Това едва ли ще се случи. Вероятно ще продължи тенденцията, която наблюдаваме през последните години – засилване на властта на президента и управление чрез служебни правителства“, прогнозира Петър Чолаков.

"България се отклонява в посока полупрезидентска република. Заради политическата криза се засили много гласа на президента и ако не се сформира редовно правителство тази тенденция ще се задълбочава", добави той.

„Основните политически актьори трябва да се разберат как вместо да чупят конструктора, да го сглобят и да започне да работи машинарията на управлението. Не мисля, че евроатлантическите партии ще стигнат до съгласие или до коалиция, защото за тях отричането на другите е въпрос за базова идентичност“, коментира Александров.