Какво е „градска въздушна мобилност“ и защо предлагат Бургас да я развива

Бургас да стане първият град в България, който да развива „градска въздушна мобилност“. Това предлагат с докладна записка към Общинския съвет от  българска фирма, занимаваща се най-общо казано с дронове. Амбицията е тези системи да започнат да се въвеждат както за транспорт, така и за превоз на пътници, а това става, само ако има съществуваща законодателна рамка, позволяваща въздушен трафик на много ниска надморска височина.

Предложението е входирано от управителят на фирмата – Стефан Христозов, който твърди, че е добре отсега морският град да влезе в Европейската общност UIC2, съществуваща от 2017 г. насам и заформяща бъдещето на този вид услуги. Това се налага с развитието на технологиите, с разработката на все по-мощни и все по-оптимизирани батерии, които могат да поддържат летателен апарат във въздуха все по-дълго.

Във въпросната общност членуват редица градове от Европейския съюз, като към момента на Балканите само Гърция е приела предизвикателството да опита да развие транспорта и превоза в градовете си и в третото измерение – по вертикалата.

Реално въздухът към момента остава единствената среда, която не се използва за комерсиални превози вътре в градовете. Самолетният трафик има основната функция за междуградски и международен превоз, като в това число влиза и транспортът на товари. С новите технологии обаче изглежда е съвсем близко едно бъдеще, в което обикновените граждани, макар и на сравнително висока цена, поне към момента, да могат да закупят превозни средства, които да утилизират именно въздушното пространство. 

Регулация за това как би могло да се случи това засега няма. Интересна е концепцията за своеобразни определени „улици“ и „магистрали“ в небето, намиращи се на конкретна, зададена от международната общност височина, които да действат както действа сега пътната система. Тази идея засега звучи футуристично, но според експерти със сегашния темп на развитие на технологиите и иновациите, тя би могла да се осъществи до десетина години, когато конкретните летателни апарати станат по-достъпни за обикновените хора. За да стигнем обаче до това бъдеще, е нужно отсега да поставим рамкта за развитие, която да сложи началото на този дългосрочен процес.