Кръстю Иванов: Съдебната система ме унизи и смачка

Господин министър-председател на РБ,госпожо министър на правосъдието,

Отнасям проблема си на вашето внимание чрез това писмо,тъй като всички инстанции на съдебната система ме отхвърлиха,унизиха,смачкаха и ме накараха да се чувствам виновен за нeщо,което е лъжа.По професия съм миньор,настоящ пенсионер,на 68 години. Семеен, с две дъщери, също семейни.

Израснал съм в семейство на тракийски бежанци и съм възпитан на труд, честност и отговорност. Така се постарах и аз да възпитам децата си. В края на  живота си не искам да си отида от този свят с една неистина, която ми се наложи от съдебната система и аз трябва да се примеря.

Отправих жалбата си и  в Страсбург, но не зная дали ще съм жив, за да чуя истината. Надявам се с писмото до вас да получа отговор на моите вапроси.

В далечната 1996 година аз - Кръстю Иванов - и съседите ми Станка и Веселин Радеви отстъпихме право на строеж на ЕТ „Иван Чолаков“ на ул. „Цар Калоян“ 45, за да ни построи жилищна кооперация срещу обезщетение от по един апартамент. Договорът за строителство беше за осемнадесет месеца. На 27.01. 1997 година бе дадена линия за строителсво. Събориха ни къщата и ние отидохме на квартира. Теренът бе изкопан и занемарен. Дълго време нищо не се направи. Общината се намеси и задължи строителя Чолаков да затвори дупката, тъй като се превърна в сметище в центъра на Бургас.Така строителят затвори  нулевия цикъл, като направи много пропуски в изграждането на сутерена и отново спря работа. Изминаха две години и половина и ние решихме, че трябва да си върнем правото на строеж поради нарушаване на клаузите по договора - не се работеше по строителството, спря да ни плаща и квартирите. В същото време ЕТ „Иван Чолаков“ бе подсъдим и от други потърпевши по други жилищни кооперации, които беше наел да строи.

Подадохме иск в Бургаския районен съд и правото на строеж бе върнато на нас - собствениците на земята. Нямаше възражение от ЕТ „Иван Чолаков“ и нещата приключиха бързо. Бяхме посъветвани от нашия адвокат да изчакаме 5 години, за да изтече давностният срок и тогава да предприемем строителсвото. Така и направихме. Линията на строителсвото е издадена на 27.01 1997 година плюс 5 години, давностният срок изтече на 27.01 2002 година. През това време никой не се появи, не ни потърси за нищо относно строителсвото. И след още една година и половина, а именно лятото на 2003 година  ние предприехме строителството, като съседите ми прехвърлиха на мен тяхното право на строеж и аз със съпругата ми започнахме  строителсвото.

Изградихме партерния етаж, започнахме първи жилищен етаж и тогава се появи една госпожа - адвокат Дора Христова и започна да претендира, че е собственик на помещение в партерен етаж със закупено право на строеж от ЕТ „Иван Чолаков“ на името на сина и Венцислав Христов. Оказа се, че живее съвсем близко до строежа и е наблюдавала работата, но е изчакала да се построи партера и тогава да предяви претенциите си. Убедени в това, че е изтекъл петгодишният давностен срок, а реално бяха минали 6 години и половина, ние продължихме да строим кооперацията, а тя започна да ни съди. Съдебният иск датира от 30.07 2003 година, а линия на строителството е дадена на 27.01.1997 година  - 6 години  и 6 месеца по-късно.

През ноември 2004 година ние получихме Акт 16. Хората сe нанесоха в жилищатата си и ние с чиста съвест и до днес живеем в сговор.

Но адвокат Дора Христова от името на сина си Венцислав Христов започна да ни съди и така БРС уважи иска на Венцислав Христов. По наше обжалване пред БОС получихме отмяна на решението на БРС  и делото беше в наша полза, но Венцислав Христов обжалва пред ВКС с молба да се върне делото в БОС и да се гледа от друг състав. Така избраният от тях състав със съдия Росица Темелкова отмени решението на колегите си от БОС и върна за основателно решението на БРС.

Тук задавам въпрос - кой състав на БОС е взел законово правилно решение? Един закон, а две различни решения!

Обжалвахме пред ВКС и се надявахме на справедливост. След 2 години изчакване ВКС определи, че Венцислав Христов е прав, позовавайки се на грешни изчисления. А именно - 27.01.1997 година даване на линия на строителсво плюс 18 месеца договор за завършено строителсво прави на 27.07 1998 година, а ВКС го пишат 27.07.1999 година. Оттам нататък прибавят още пет години давностен срок и получават 27.07.2004 година. Така с тази лъжа Венцислав Христов е вкаран в срок на давност, по измислени закони, с което не мога да се примиря.

Юристи от всякакъв ранг са на мнение, че нашите права са нарушени, но и Господ не може да ни помогне. Това за мен е кражба на имот, която е подплатена с незаконосъобразно решение на ВКС, над които няма контрол. Направихме възражение до тричленката към ВКС, но без резултат.

Сигурно не съм си платил на когото и където трябва, а и не работя в системата, за да разчитам на колеги и колежки.

Аз съм един от редовите граждани на България и търся справедливост!!!

Следващата стъпка е да получим обещетение за построяването и подобренията на въпросния имот, за което тече дело по заявен иск от дъщеря ми Радостина Иванова под номер 1752 от 2010 година от БОС, но и там ще бъдем ощетени и смачкани, защото  съдебната система работи за себе си, свои хора и които си платят. Нищо повече не мога да кажа освен да задам въпросите си:

- Кой има право да продава отстъпено право на строеж без знанието на собствениците на земята?

- Откога започва да тече петгодишният довностен срок на едно строителство?

- Законни ли са умишлените математически грешки на ВКС?

- За кого важат законите в нашата  страна, само за простолюдието ли, или и аз тези, които раздават правосъдие?

- Докога ще бъдем мачкани, унижавани от хора, които са облечени във власт, а ние им плащаме заплати за това?