Хиляди се молят на Кръстова гора за изцеление, 76-годишна жена разказа за чудодейната сила

Хиляди богомолците от цялата страна останаха през цялата нощ под открито небе на Кръстова гора с надежда за изцеление, а пред Нова телевизия 76-годишна жена разказа за чудодейната сила, която усеща на това свято място.

Днес Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. С Кръстовден, наричан още Гроздоберник, се отбелязва и началото на есента.

„Вярва се, че на този ден всички молитви биват чути, защото в нощта срещу 14 септември Господ слиза на Земята и изпълнява всяко искрено желание. С тази надежда и в търсене на спасение и изцеление хиляди българи се качват до манастира „Света Троица“ в Кръстова гора“, каза водещата на „Здравей, България“ Мира Иванова.

Мястото носи името заради легендата, че тук преди векове е заровена частица от самия кръст Господен, добавя колегата й Виктор Николаев. 

Точно в полунощ бе отслужена и архиерейската света литургия. По традиция богомолците останаха през цялата нощ под открито небе с надежда за изцеление. 

Счита се, че на днешният ден небето се отваря и молбите за здраве се сбъдват, каза пък репортерът Жоро Манев.

Край 12-те параклиса на 12-те апостола са разпънати палатки, добавя той.

„Идвам тук от 16 години защото мястото е богословено. Зареждам се с енергия“, споделя Живка.

„Аз съм на 76 години. Тук като се заредя, няма болка, няма лекарство. Чувствам сила, която не мога да опиша. Дъжд ли вали, студено ли е няма значение – на мен нищо ми няма. Хора идвайте, за да получавате това, което желаете. Господ дава на този, каквото иска и вярва“, каза още тя. 

Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.

Именно на този ден се вярва, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята разказва, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска дейност се изразявала в широка благотворителност на бедните и в построяване на много храмове. Царица Елена в чест на победата на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския хълм Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато започнали да копаят основите, открили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.

И трите кръста много си приличали и кой е на Христа не могли да определят. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало чудо: мъртвецът оживял и се изправил. Това чудо зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те започнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали царица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение. Кръстът станал символ и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.

Оттогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро.

След страданията и разпятието Христово кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.

Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.