Ген. Мутафчийски спаси вдовицата на Велко Кънев

Съпругата на Велко Кънев – Дора, се е сблъскала с тежък коронавирус в разгара на лятото. Ковидът не преминал леко за нея и се наложило да постъпи в болница. Екипът от специалисти на ген. Мутафчийски и ВМА успели да овладеят положението и да спасят вдовицата на легендарния актьор, пише вестник Ретро.

Боледуването ѝ съвпаднало с плановете ѝ да замине за Париж при една от дъщерите си, но се наложило да отмени пътуването за септември.

Голямата дъщеря на Велко – Катерина, от дълги години живее в Канада. Изкарва девет в Монреал, после се мести в Торонто. Тя завърши японска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, но сега работи в банка. Другата дъщеря на Велко – Марта, завършва икономика в университета „Нантер“ в Париж и магистратура в Сорбоната. Омъжена е за французин, с когото имат три деца – близнаците Матис и Леа и по-голямото им братче Аксел. Марта също работи на висок пост в известна френска банка.

През миналия декември, когато се навършиха 10 години от кончината на актьора, всичките му близки се събраха в България, за да го почетат. Десетилетие след загубата му жена му Дора все още не е преодоляла мъката си. „Все го чакам да влезе, много ми е мъчно. Имах сън преди време, който се повтаряше – искам да изляза на сцената, но не се получаваше. Велко ме подканя, а аз не мога. Но това беше, от много време не съм го сънувала. Липсва ми“, споделя вдовицата на звездата от „Клуб НЛО“.

Съвместният им живот е като приказка и минава без караници, в мир, любов и разбирателство. „Не сме живели много богато. На брачното ни подписване в общината се изсипа целият сливенски театър с директора Жарко Павлович, а Велко нямаше официален костюм. Юри Ангелов му даде абитуриентското си сако, а аз бях с черно поло и карирана пола. Но бяхме много щастливи“, връща лентата назад Дора.

Велко Кънев ни напусна на 11 декември 2011 г. след две години борба с коварен рак на гласните струни.

Битката имаше висока цена за големия актьор, който загуби гласа си и в последните си дни не можеше да пророни дума, а общуваше с писане. Кънев мълчеше за болестта си и не търсеше съжаление. Случайно и твърде късно се разбра публично, че се е нуждаел от скъпоструващо лечение в Германия, което давало евентуална надежда. Негови колеги бързо се обединиха около каузата да помогнат и изнесоха серия благотворителни спектакли. Министерството на културата го изпрати в немска болница. Въпреки че се намериха средства, Велко Кънев издъхна само на 63 години.