Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Тодор Димитров от Карнобат – виртуозен музикант, изпод чиито ръце се раждат уникални гайди и кавали

Ко­ле­ги­те му ка­з­ват, че по­з­на­ва ду­ша­та на гай­да­та, за­то­ва изпод не­го­ви­те пръ­с­ти тя мо­же да стра­да, да се ра­д­ва, да раз­ка­з­ва ис­то­рии
Ключови думи: тодор димитров, легендарен гайдар, карнобат, музикант

Ба­ща му пръв за­бе­ля­з­ва вле­че­ни­е­то му към на­ро­д­на­та му­зи­ка. Че­с­то го чу­ва да си при­пя­ва пе­сен­та „Раз­бо­ля­ла се Елен­ка“ и ре­ша­ва да го про­во­ки­ра. Из­кар­ва от  гар­де­ро­ба гай­да­та, ку­пе­на го­ди­ни пре­ди то­ва за не­го­вия брат, на­ду­ва я и за­по­ч­ва да се учи. Та­ка ув­ли­ча и мал­кия То­дор, на кой­то ня­как си гай­да­та при­ви­ра в ръ­це­те, все ед­но цял жи­вот я е дър­жал. И тя, ве­че по­ве­че от 40 го­ди­ни му е ве­рен спъ­т­ник и ис­тин­с­ки дру­гар, не­из­мен­на част от жи­во­та му. Лю­бо­в­та към фол­к­ло­ра го от­ве­ж­да в Ко­тел, в му­зи­кал­но­то учи­ли­ще, спе­ци­ал­ност „Гай­да“. Ис­тин­с­ка­та шко­ла за не­го, ка­то за все­ки му­зи­кант, са сва­т­би­те, къ­де­то зву­кът на гай­да­та раз­п­ла­к­ва не­ве­с­та­та и раз­ту­п­тя­ва сър­ца­та на сва­т­ба­ри­те. Сле­д­ват го­ди­ни на про­фе­си­о­нал­но раз­ви­тие в съ­с­та­ви, ор­ке­с­т­ри. И та­ка до днес. Про­фе­си­о­нал­ни­те му ан­га­жи­мен­ти са свър­за­ни с ор­ке­с­тър „Пъ­с­т­ри­ча“, с кар­но­ба­т­с­ко­то чи­та­ли­ще, къ­де­то е ко­ре­пе­ти­тор на  Ан­сам­бъл „Кар­но­та“.

То­дор Ди­ми­т­ров е от му­зи­кан­ти­те, ко­и­то не оби­чат да го­во­рят за се­бе си. Име­то му в му­зи­кал­ни­те сре­ди се свър­з­ва, ос­вен с вир­ту­о­з­ни­те му уме­ния на гай­да­та, но и с не­го­вия май­с­тор­лък. От де­се­ти­на го­ди­ни той е сред най-до­б­ри­те май­с­то­ри на гай­ди и ка­ва­ли. Ко­ле­ги­те му ка­з­ват, че по­з­на­ва ду­ша­та на гай­да­та, за­то­ва изпод не­го­ви­те пръ­с­ти тя мо­же да стра­да, да се ра­д­ва, да раз­ка­з­ва ис­то­рии. Не­го­ви­те из­пъл­не­ния са омай­ни, на сце­на­та гай­да­та и чо­ве­кът ста­ват ед­но ця­ло, ка­рат те да на­с­т­ръ­х­неш, да по­чу­в­с­т­ваш си­ла­та на Бал­ка­на, сла­в­но­то ми­на­ло и да се на­ре­чеш с гор­дост бъл­га­рин.

- От­къ­де та­зи лю­бов към на­ро­д­на­та му­зи­ка­та?

- От ма­лък, ми­с­ля, че бях във вто­ри клас. В ос­но­в­но­то учи­ли­ще в с. Цо­не­во пре­по­да­ва­те­лят ни по му­зи­ка Ди­мо -пе­ве­ца, с ед­но акор­де­он­че ид­ва­ше и ни пе­е­ше, и то все на­ро­д­ни пе­с­ни. В не­го­ви­те ча­со­ве за пръв път за­бе­ля­зах, че ми ха­ре­с­ва на­ро­д­на­та му­зи­ка. От не­го чух пе­сен­та „Раз­бо­ля­ла се Елен­ка“, ко­я­то си при­пя­вах не­пре­къ­с­на­то. По­с­ле лю­бо­в­та се за­си­ли с го­ди­ни­те в Ко­тел, ра­бо­та­та в ан­сам­б­ли­те, ор­ке­с­т­ри­те… Уро­ци по гай­да за­по­ч­нах в се­д­ми клас.

- А го­ди­ни­те в Ко­тел?

- Те са не­за­б­ра­ви­ми, най-ху­ба­ви­те го­ди­ни от жи­во­та ми. Оти­ваш де­те, ня­ма май­ка, та­т­ко, съ­у­че­ни­ци­те сме ка­то ед­но се­мей­с­т­во, ра­ж­дат се при­я­тел­с­т­ва за цял жи­вот. От су­т­рин до ве­чер там се сви­ре­ше и пе­е­ше. В оне­зи го­ди­ни в му­зи­кал­но­то учи­ли­ще се приемаше мно­го тру­д­но.  Бя­х­ме  17 кан­ди­да­ти, за шест ме­с­та. При­ем­ни­те из­пи­ти бя­ха мно­го се­ри­о­з­ни, в два ту­ра. Аз сви­рех с дя­с­на ръ­ка от­го­ре. То­ва ми съ­з­да­де до­пъл­ни­тел­ни гла­во­бо­лия в тре­ти курс, ко­га­то до­й­де  за­по­вед от Ми­ни­с­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та, че кой­то сви­ри с дя­с­на ръ­ка, тря­б­ва да си обър­не ръ­це­те. На­ло­жи се да за­по­ч­на от А, Б.., за да сви­к­на да сви­ря с ля­ва ръ­ка от­го­ре. 

- Как се ста­ва до­бър гай­дар?

- Тря­б­ва да ти ид­ва отвъ­т­ре. Ле­с­но не се ста­ва гай­дар. Вси­ч­ко се по­с­ти­га с мно­го труд, раз­би­ра се, ну­жен е и та­лант. Аз де­ля хо­ра­та от на­шия бранш на му­зи­кан­ти и из­пъл­ни­те­ли. Пър­ви­те мо­гат да из­пъл­ня­ват са­мо за­у­че­ни не­ща, а дру­ги­те мо­гат да им­п­ро­ви­зи­рат. С мно­го труд един гай­дар мо­же да ста­не до­бър из­пъл­ни­тел, за да ста­не му­зи­кант са ну­ж­ни та­лант и усет. Гра­мо­т­ни­ят му­зи­кант пър­во мо­же да ин­тер­п­ре­ти­ра, по­с­ле им­п­ро­ви­зи­ра май­с­тор­с­ки, съ­з­да­ва му­зи­ка…

- Му­зи­кант къ­ща хра­ни ли?

- В оне­зи го­ди­ни хра­не­ше. За­по­ч­нах да сви­ря на сва­т­би още ка­то уче­ник, в че­т­вър­ти курс. То­га­ва ба­ща ми взе­ма­ше за ме­се­ца 240 лв., а аз съ­бо­та и не­де­ля ги взе­мах. И до ден-дне­шен по­м­ня пър­ва­та си сва­т­ба, при­те­с­не­ни­е­то, ста­ра­ни­е­то, ко­е­то по­ла­гаш, за да те ха­ре­сат, за­що­то хо­ра­та то­га­ва раз­би­ра­ха от на­ро­д­на му­зи­ка. Бе­ше 80-те го­ди­ни,  в с. Ро­за, Ям­бол­с­ко.

- След Ко­тел как про­дъл­жи пъ­тят ти?

- След ка­зар­ма­та за­по­ч­нах ра­бо­та в Об­ре­д­ния дом във Вар­на. Пър­ви­ят ор­ке­с­тър бе „Га­ла­тея“. След то­ва на­п­ра­ви­х­ме „Сре­бър­на ли­ра“. След не­го за­по­ч­нах ра­бо­та в съ­з­да­де­ния от Пен­чо Ку­ба­дин­с­ки ан­сам­бъл в гр. Ло­з­ни­ца, бе­ше на 1 ав­густ 1986г. По не­го вре­ме му­зи­кан­ти­те бя­х­ме вси­ч­ки про­фе­си­о­на­ли­с­ти, 12 чо­ве­ка ор­ке­с­тър. Зву­ча­х­ме не­ве­ро­я­т­но. Има­х­ме це­ло­го­ди­ш­но кон­цер­ти в стра­на­та, тур­не­та в Ита­лия и Фран­ция. Из-вестно  време се  за­ни­ма­вах с жи­во­т­но­въ­д­с­т­во, ку­пих  ов­це. Съ­бо­та и не­де­ля хо­дих по сва­т­би да сви­ря.

- За­х­вър­лял ли си ня­ко­га гай­да­та за дъл­го вре­ме?

- Да. От­ка­зах се, за­що­то в един мо­мент ня­мах чи­тав ин­с­т­ру­мент, с кой­то да сви­ря, ня­ма­ше от­къ­де да си ку­пя ве­рен ин­с­т­ру­мент. Еди-ния път за око­ло две го­ди­ни, другия път  из­дър­жах око­ло го­ди­на. Ре­ших, че тря­б­ва аз да си пра­вя гай­ди­те. За­по­ч­нах  2010 го­ди­на.

- От на­ча­ло­то до се­га мно­го гай­ди ли на­п­ра­ви?          

- До­с­та раз­ва­лих. Пра­виш ед­но – не ста­ва, ви­ж­даш, къ­де ти е гре­ш­ка­та, по­ч­ваш дру­го­то, до­ка­то се по­лу­чи бе­ше мно­го тру­д­но. По при­н­цип за из­ра­бо­т­ка­та в Бъл­га­рия се по­л­з­ват дрян и чем­шир, за­що­то са с най – го­ля­ма плъ­т­ност дър­ве­си­ни, а то­ва е ва­ж­но, за да е зву­чен ин­с­т­ру­мен­тът. Аз  сви­ря с аф­ри­кан­с­ки че­рен дъб. Уни­кал­на дър­ве­си­на. Ма­те­ри­а­лът тря­б­ва да съ­х­не най-мал­ко пет го­ди­ни, гле­дат се по­ри­те на дър­во­то, жи­ли­те, да не е мно­го усу­ка­но. На­ши­те гай­ди, ко­и­то пра­вим ту­ка се ка­з­ват „джу­ра гай­да“ – ви­со­ка, тън­ка гай­да. Пра­вил съм и ро­до­п­с­ки, три – че­ти­ри за Тур­ция, но ос­но­в­но се за­ни­ма­вам с джу­ра гай­да.

- А ко­жи­те за мя­хо­ве­те, от­къ­де си ги на­ба­вяш?

- За съ­жа­ле­ние жи­во­т­ни­те ве­че са кът по на­шия край. До­й­де оба­че мо­мен­тът, в кой­то тря­б­ва да гле­дам ко­зи, за да имам мя­хо­ве. Са­мо от яре­ш­ка ко­жа ста­ват. От мен ко­ле­ги­те взе­мат мя­хо­ве за ро­до­п­с­ки­те гай­ди, ко­и­то пра­вят. На­в­ся­къ­де жи­во­т­ни­те са кът.

- Ле­с­но ли се пра­вят гай­ди?

- За да пра­виш гай­ди, пър­во­то не­що е да мо­жеш да сви­риш, тря­б­ва да зна­еш, ка­к­во тър­сиш от то­зи ин­с­т­ру­мент. Не мо­жеш да на­лу­ч­к­ваш, на­лу­ч­к­ва се са­мо в то­то­то. В му­зи­ка­та вси­ч­ко е ма­те­ма­ти­ка, фи­зи­ка, аку­с­ти­ка. Все­ки де­тайл тря­б­ва да е на то­ч­но­то си мя­с­то, за да ти е ве­рен то­нът.

- По­с­ле­д­на­та си­ту­а­ция, в ко­я­то гай­да­та ти из­п­ра­ви ко­са­та…

- По вре­ме на по­се­ще­ни­е­то на пре­зи­ден­та Ра­дев в Кар­но­бат. Де­сет ми­ну­ти преди да из­ля­за на сце­на­та ми се пу­к­на мя­ха. Ху­ба­во, че бях пра­вил ед­на гай­да за Аме­ри­ка, ско­чих през про­зо­ре­ца на ста­я­та, ня­ма­ше как да из­ля­за през вхо­до­ве­те на чи­та­ли­ще­то, взех дру­гия мях. И се­га в чан­та­та ви­на­ги но­ся един ре­зер­вен.

- Ти си ав­тор на му­зи­ка­та на тан­ца „Ка­то Фе­никс от жа­ра­ва“. Как се ра­ж­да му­зи­ка­та?

- Има­ло е слу­чаи, къ­с­но ве­чер­та, не мо­га да спя, а в гла­ва­та ми се за­ра­ж­да му­зи­ка. Ста­вам, из­пя­вам го, за­пи­с­вам го. „Фе­никс от жа­ра­ва“ се ро­ди от един мо­тив от пе­сен на Дра­га­на. Ка­то съ­з­да­до­х­ме ор­ке­с­тър „Пъ­с­т­ри­ча“ ре­ши­х­ме да сви­рим са­мо  на­ша му­зи­ка. Пе­с­ни­те са на Сте­ф­ка, му­зи­ка­та я пра­вим за­е­д­но с из­ве­с­т­ния май­с­тор – ка­вал­джия Па­на­йот Ата­на­сов.

- Кое е ва­ж­но­ за до­б­рата му­зи­ка?

- След тол­ка­ва го­ди­ни в му­зи­кан­т­с­ки­те сре­ди сти­г­нах до за­к­лю­че­ни­е­то, че най-ва­ж­но­то е да  се ми­с­ли про­с­ти­ч­ка му­зи­ка, но съ­ще­в­ре­мен­но мно­го сла­д­ка и до­ко­с­ва­ща ду­ша­та, за да мо­гат хо­ра­та да я въз­при­е­мат ле­с­но. Ние по при­н­цип ка­то се­д­нем, все гле­да­ме да пра­вим му­зи­ка за му­зи­кан­ти. Да се до­ка­жеш, че то­ва, ко­е­то си го на­п­ра­вил е май­с­тор­с­ко. Хо­ра­та не ис­кат да чу­ят ка­к­во мо­же ин­с­т­ру­мен­тът, а ка­к­во из­пи­т­ва ду­ша­та. Тря­б­ва да уме­еш да му бръ­к­неш под лъ­жи­ч­ка­та, да му тре­п­не, да до­ко­с­неш не­го­во­то сър­це.

- Ка­к­во се слу­ч­ва с „Пъ­с­т­ри­ча“?

- Хо­дим по сва­т­би, ко­га­то има. Про­дъл­жа­ва­ме да съ­з­да­ва­ме своя му­зи­ка, ко­я­то ми­с­лим да за­пи­шем. За­по­ч­ва­ме ре­пе­ти­ции, се­га се­п­тем­в­ри за Бал­кан­с­кия фе­с­ти­вал. Ор­ке­с­тъ­рът пре­жи­вя про­ме­ни. В мо­мен­та вклю­ч­ва шестима му­зи­кан­ти и две пе­ви­ци. Ще уча­с­т­ва­ме в сва­т­бар­с­ко­то на­д­с­вир­ва­не.

- Ще ус­пе­ем ли да за­па­зим бъл­гар­с­ка­та на­ро­д­на му­зи­ка?

- За жа­лост кул­ту­ра­та е ос­та­ве­на на из­жи­вя­ва­не. За ща­с­тие, на ме­с­та в стра­на­та има се­ри­о­зен ин­те­рес към изу­ча­ва­не­то на гай­да. Па­ра­докс е, но е факт, в Кар­но­бат, от­къ­де­то са най-до­б­ри­те гай­да­ри и клар­не­ти­с­ти в ми­на­ло­то, ня­ма же­ла­ние от стра­на на мла­ди­те към те­зи ин­с­т­ру­мен­ти. Та­ка е, за­що­то се ис­ка мно­го труд, кой­то да­ва ре­зул­та­ти, ед­ва след по­не пет го­ди­ни уро­ци. Ка­то ця­ло, за да по­д­дър­жа до­б­ра фор­ма един му­зи­кант,  тря­б­ва да сви­ри ми­ни­мум че­ти­ри ча­са на ден. Ако те са осем, още по-до­б­ре. Без сви­ре­не ни­що не ста­ва. Мо­зъ­кът ти спи­ра да ра­бо­ти.

На­ро­д­на­та му­зи­ка ед­но вре­ме се съ­з­да­ва­ше в се­ла­та. Се­ла­та за­ги­ват, а те бя­ха па­зи­те­ли на фол­к­ло­ра, има­ше жи­вот в те­зи се­ла, въ­п­ре­ки че не бе­ше ле­с­но. Да­но хо­ра­та, ко­и­то са на ръ­ко­во­д­ни длъ­ж­но­с­ти да за­ми­ле­ят за бъл­гар­с­ка­та на­ро­д­на му­зи­ка и да по­ло­жат уси­лия за съ­х­ра­ня­ва­не­то й. Тря­б­ва да въз­пи­та­ва­ме мла­ди­те  в лю­бов към фол­к­ло­ра, да се гор­де­ят с не­го, да оби­чат на­ро­д­на­та му­зи­ка.

- Ка­к­во е за теб му­зи­кан­т­с­ка­та про­фе­сия?

- Съ­д­ба, от ко­я­то не мо­жеш да из­бя­гаш. За ща­с­тие при­ро­да­та ми е да­ла уни­кал­на­та въз­мо­ж­ност да сви­ря, да пра­вя ин­с­т­ру­мен­ти и да съ­з­да­вам му­зи­ка.

То­ва е шанс, кой­то имат мал­ци­на. Бла­го­да­рен съм за то­зи си та­лант.

източник: karnobat-voice.com

Apple отива на съд: Обвиняват компанията, че принуждавала клиентите да купуват новите iPhone Френската прокуратура твърди, че софтуерни ограничения затрудняват ремонтите извън оторизираните сервизи, процесът започва на 17 юни 2027 г. Белгия затяга правилата за мигрантите: Без подслон за кандидатствалите за убежище в друга държава от ЕС Близо 38% от молбите за международна закрила попадат под европейските правила за прехвърляне на кандидати, правителството иска да прекрати повторното подаване на заявления
Кабинетът търси още пари за евтин ток, разширява вноските към енергийния фонд Проектобюджетът за 2027 г. предвижда отчисления от приходите на производителите на електроенергия, но за обещаните 2 млрд. евро помощи остават въпроси Българските баскетболистки шокираха Чехия в Прага! Обърнаха мача след серия от 17:0 Националките на Таня Гатева спечелиха с 56:53 след изоставане от осем точки, Стефани Костович блесна със 17 точки и 21 борби
Заляха сръбска депутатка с кисело мляко, видеото стана тотален хит Скандалната сцена се разигра в деня на първото заседание на новоизбраното народно събрание Ужасяващо ВИДЕО от стрелбата в Краков: Куршуми профучават край малко момиченце, останало само на улицата Докато хората бягат от въоръжения нападател, детето отчаяно търси убежище, но вратата на близък магазин е заключена
9 вещества откриха в организма на Йоргос Мазонакис, пропофолът бил причината за смъртта му Според гръцкото издание Proto Thema певецът е имал шанс да бъде спасен при навременна дихателна поддръжка Утре затварят двете ленти на АМ „Тракия“ към София, движението ще е само в изпреварващата От 7:30 до 17 часа на 18 ноември ще ремонтират четирикилометров участък край Пловдив, АПИ предупреждава шофьорите да внимават
Женски сблъсък за надмощие в „Игри на волята“! Юлия и Симона влизат в капитанска битка Красимир и Йордан ще се борят за спасение в решаващ дуел, а само един от двамата ще се завърне на Вишката Подводни дронове и изкуствен интелект ще изследват Черно море, Бургас влиза в мащабни научни проекти Над 2,5 млн. евро са инвестирани в модерна техника за българските партньори, а специални роботи ще следят морското дъно, замърсяването и водораслите край Бургас
Митничари спипаха 465 флакона с течности за вейпове без бандерол в куриерска пратка Шест колета, изпратени от фирма в Италия до получател в България, съдържали над 6 литра акцизна течност за електронни цигари Тайната на най-пухкавата баница е в една чаша газирана вода и хитър трик след печенето Става златиста и хрупкава отвън, а отвътре остава мека и сочна. Една малка хитрост не позволява на корите да спаднат