Защо новият премиер на Великобритания Лиз Тръс не е Маргарет Тачър, а по-катастрофална версия на Тереза Мей

Лиз Тръс от Консервативната партия вече е новият премиер на Великобритания, след като кабинета на Борис Джонсън се разпадна след редица скандали. За три години Острова смени три пъти своя министър-председател, а по всичко личи, че всяка смяна води до нещо все по-лошо.

Макар 47-годишната Тръс да определя себе си като наследник на политиките на „Желязната лейди” Маргарет Тачър, има няколко причини, поради които е видно, че това не е така. Нещо повече – шансовете тя да бъде най-катастрофалния премиер за страната си от времето на Тереза Мей са доста големи и дори провалите на Борис Джонсън съвсем скоро може да се окаже, че бледнеят в сравнение с това, което предстои да излезе като политики от Даунинг Стрийт.

Лиз Тръс не е подкрепена от собствените си народни представители, които до последния рунд на изборите през юли, бяха категорични, че избраника им ще е 42-годишният Риши Сунак – мъж с индийски произход, прокарващ умерени политики с обрани изказвания. Всъщност подкрепата към Тръс от собствената ѝ партия е най-ниската, проявена в историята на Консерваторите.

Лиз Тръс набра голяма скорост към мястото на Б орис Джонсън

За 6 години тя е четвъртия премиер, излъчен от именно тази партия. Тереза Мей замени Дейвид Камерън след брекзит през 2016 г. Тя пък бе сменена от русолявия и странно държащ се Борис Джонсън, който пък загуби властта след редица скандали, от които най-вече се откроява този със купоните по време на пандемията, когато собственият кабинет на Джонсън бе забранил подобни прояви. Въпреки това според мнозина именно той е най-успешният лидер на Великобритания в последните години, което пък е иронично, след като бе свален от власт именно от собствените си съпартийци. Де-факто Консерваторите са в такова крехко положение сега, че нищо чудно да обърнат гръб и на новоизбраната Лиз Тръс.

Като стана въпрос за нея пък – тя е един от най-средностатистическите политици на Великобритания. Макар с Тереза Мей да се работеше трудно заради упоритостта ѝ, поне тя имаше мозък. В контраст Лиз Тръс често остава с отворена уста по време на речите си, в които допуска огромни гафове (например не знаеше дали Франция е съюзник на Великобритания и не знаеше къде се намира Ростов на Дон). Кампанията ѝ за лидерското място демонстрира слабите ѝ страни още повече.

А те могат да се определят само с две думи – безсрамен опортюнист. Докато през годините 2014-2016 тя постоянно гласуваше за „оставане” на страната в ЕС, сега тя лансира себе си като поддръжник на Брекзит. Опитва се да играе ролята на новата Маргарет Тачър и сама се представя така, но...  по време на студентството си е била лидер на Либералните Демократи в Оксфорд. Още повече, че по време на последните трима консервативни премиери тя е сменила 6 различни министерски поста без да остави каквато и да е запомняща се следа след себе си.

Тръс сега поема премиерската щафета в особено трудни не само за Великобритания, но и за света времена. В такава ситуация са нужни чудодейни лидерски качества, с които страната да се отклони от кашата, в която е набъркана сега заради партията, подкрепила Тръс. Най-важните проблеми, които стоят пред новия кабинет са жестоката задлъжнялост заради мерките покрай COVID, инфлацията, създадена от печатането на нови пари и ужасяващите последици от войната в Украйна, към която и Тръс и Джонсън заемаха войнствени позиции.

Сега, за да се справи с високите цени на живота, Тръс планира да похарчи дори повече пари, отколкото бяха похарчени заради абсурдните локдауни – нещо, което дори и лаиците могат да предположат, че ще доведе до още инфлация. Тя ще изхарчи милиарди да помогне на хората да си платят сметките за тока – а с това категорично предава всички принципи на Маргарет Тачър, с които тя опита да намали данъците. Междувременно, отново заради войната в Украйна и аналогично на еврото, паундът губи позиции, което пък ще повиши цената на енергията, която се плаща в долари, още повече.

Често се казва, че Тони Блеър идва от Ляво и е управлявал с десни, неоконсерваторски политики. Лиз Тръс в контраст идва от Лявото и смята да управлява с още по-леви политики, дори изказвайки наскоро критика срещу монархията – крайно маргинална тема за обикновените англичани. И това в Консервативната партия, която би следвало да води десни политики.

През 2020 г., когато Брекзит най-после се случи, той бе посрещнат с радост от мнозина. Отнеха едва 2 години страната обаче да достигне до крайно отчаяние, което сега изглежда кулминира с назначението на Лиз Тръс като премиер.

Автор: Джон ЛАУЛАНД, Превод: Георги РУСЧЕВ