Как би изглеждал парламентът според социологическите проучвания към момента

Фрагментиран парламент, който едва ли ще може да излъчи правителство. Това ни чака, ако съдим по резултатите от три социологически проучвания, които излязоха към началото на предизборната кампания.

„Алфа Рисърч“, „Тренд“ и „Медиана“ публикуваха данни, според които ГЕРБ-СДС ще е първа политическа сила с около 5% преднина пред досегашния лидер - „Продължаваме промяната“ (ПП).

С потенциал да влязат в 48-ото Народно събрание са осем формации. Най-спорна, изглежда, ситуацията около „Има такъв народ“ (ИТН) на Слави Трифонов, която се движи най-близо до бариерата от 4%. Според „Алфа рисърч“ и „Тренд“ ИТН получава 3,9%. „Медиана“ обаче им дава цели 6,9%.

Допускаме, че и новата партия на Стефан Янев „Български възход“ ще премине границата от 4%. Тогава се получава следната ситуация според изчисленията на „Флагман“. ГЕРБ би имала най-много депутати, но те ще са едва около 64. Втора сила ще е ПП с 49, а трета ще е пак ДПС – с 30.

Следват БСП и „Възраждане“ с около 27 народни представители. „Демократична България“ (ДБ) ще е с 18, „Български възход“ - 13, и ИТН – 12.

Тази парламентарна конфигурация би изисквала сериозни компромиси, за да може да излъчи управление.

Най-голямата сила ГЕРБ трудно ще събере подкрепа около себе си. Според заявките на партиите към момента компромис в това отношение може да има от страна на ДПС и „Български възход“. Трите партии биха разполагали със 107 депутати при нужни за мнозинство поне 121 в 240-членния парламент. Ако условно добавим ИТН, ще се съберат 119, което пак не би било достатъчно.

При провал на първия проучвателен мандат, вторият отива при следващата по големина сила - „Продължаваме промяната“. Те биха си сътрудничили с ДБ и БСП, както досега. Към тях можем да добавим и партията на Стефан Янев, която дава заявки за сътрудничество с всички.

Четирите формации биха разполагали пак със 107 депутати. Добавката на ИТН и тук съответно няма да свърши работа.

Ще е нужно ГЕРБ или ДПС също да заявят подкрепа, която да бъде приета от ПП, а това изглежда малко вероятно.

При провал следва разиграване на третия проучвателен мандат, където комбинациите са по-сложни. Президентът ще има право да го връчи на една от шестте останали формации извън ГЕРБ и ПП. И тук обаче едва ли ще се стигне до нужния компромис, както сочи и практиката от последните две години.

Прокремълските радикали от „Възраждане“ със своите близо 30 депутати може да са нужният балансьор. Партията на Костадин Костадинов обаче е за излизането на България от НАТО и ЕС и е малко вероятно да влезе в коалиция с когото и да било.

От една страна, радикалните националисти е логично да са нежелан партньор. Но и те самите заявяват, че не биха си сътрудничили с никого и че искат да управляват самостоятелно. Това, разбира се, е практически невъзможно. Някои коментатори смятат, че лидерът на „Възраждане“ Костадинов все пак би направил компромис и би дал подкрепа за управление най-вече около ГЕРБ, която няма толкова остри позиции спрямо Русия на Путин.

Това обаче едва ли ще се случи. Поведението на Костадинов показва, че той има интерес да стои сам срещу всички, тъй като това към момента му носи повече гласоподаватели и, съответно, повече партийни субсидии, както и възможности за медийни изяви и пропаганда. На него това му е достатъчно.

Поведението му на единак вероятно ще претърпи промяна чак след като привържениците му усетят, че дават гласа си напразно и започнат да намаляват. Едва тогава той би капитализирал останалото му доверие чрез коалиционно участие в управлението. Но това може да стане най-рано след следващите предсрочни избори, които, изглежда, ще бъдат още в началото на 2023 г.