Проблемите пред социалните работници – от образованието до заплатата
В предстоящите дни Институтът за пазарна икономика (ИПИ) ще публикува анализ, който се фокусира върху дейността на социалните работници в България. Данните в доклада заслужават внимание, тъй като показват някои от структурните слабости на социалната работа у нас – намаляващ интерес към професията на социалните работници, проблеми с образованието в социалните дейности и много ниско приложение на придобитите знания, ниско заплащане в почти цялата социалната сфера, слабо присъствие на частния сектор в социалните услуги и т.н. И докато при заплащането има сериозно увеличение през настоящата година, то другите проблеми изглеждат по-дълбоки и отиват отвъд чисто бюджетните мерки за насочване на повече средства към социалните дейности.
Общият поглед към работещите в сферата на хуманното здравеопазване и социалната работа позволява както да се поставят социалните работници в по-широк контекст, така и да се проследи ефектът на пандемията върху сектора през 2020 г. Общо 145 хил. лица са наети по трудово и служебно правоотношение в хуманното здравеопазване и социалната работа в България, като техният брой се увеличава с около 3% през 2020 г. Близо 108 хил. са наети в здравеопазването – 2/3 от тях са в болиците, а останалите в извънболничната помощ – общопрактикуващи лекари, лекари специалисти и лекари по дентална медицина. Малко над 37 хил. са наетите лица в медико-социалните грижи с настаняване и социалната работа без настаняване, предава economic.bg.
Около 73% от наетите в здравеопазване и социалната работа са в обществения сектор. По-голямото присъствие на частния сектор е в здравеопазването, като последният доминира почти напълно в извънболничната помощ. Голяма част от наетите в социалната сфера са в обществения сектор – над 33.8 хил. души, докато в частния сектор са наети около 3.3 хил. души. Интересно е, че целият ръст на наетите в здравеопазване и социалната работа през 2020 г. е концентриран в социалната работа без настаняване – насочена най-вече към възрастните лица и хората с увреждания. Това отразява програмите за грижа в домашна среда, които бяха разширени още в началото на пандемията. В същото време, на фона на натиска върху здравната система и болниците, наетите в здравеопазването дори леко намаляват през 2020 г.
Заплащането в социалната сфера чувствително изостава спрямо други икономически дейности. Във всички социални дейности – било то медико-социални грижи с настаняване или социална работа без настаняване, средната брутна работна заплата през 2020 г. е под границата от 1 000 лв. на месец. Това е поне 1.5 пъти по-ниска заплата от средната за страната. Възнагражденията в социалната сфера изостават чувствително и от другите основни сфери в обществения сектор – държавно управление, образование и здравеопазване. През 2020 г. средните възнаграждения в тези сфери варират от 17 до 20 хил. лв. на година, като в болниците и надвишават 20 хил. лв. В същото време в социалните дейности заплатата е от порядъка на 10-11 хил. лв. на година.
През 2021 г. обучението в професионално направление социални дейности се осъществява в 11 университета и обхваща 1 474 студенти, като за последните 7-8 г. броят на студентите е намалял с над 1/3. Макар средният успех на записаните в направлението да е сравнително нисък, делът на дипломираните студенти е висок (над 85%), което поставя под въпрос качеството на предлаганото образование в социалните дейности. За това говорят и по-ниското приложение на придобитото висше образование, по-високата безработица сред завършилите и по-ниският осигурителен доход. Тези фактори са особено отчетливи за завършилите по направление социални дейности в университети, чийто профил не отговаря на работата на социалните работници – например висши училища с ясно подчертан технически профил и установени традиции в сфери, които са далеч от социалните дейности.
Данните за образованието и реализацията на пазара на труда на социалните работници дават един допълнителен поглед към предизвикателствата пред социалната система у нас. Наскоро ИПИ предложи различни мерки, които касаят социалните трансфери и услуги в страната. Постигането на желаните резултати от предложената реформа, обаче, би било много трудно без целенасочени усилия за подкрепа на социалните работници у нас. Тези мерки не би следвало да са само бюджетни, напротив – ключови са мерките обвързани с образованието на социалните работници, ролята на общините в модела на финансиране на социалните услуги, както и възможността за по-голям принос на частния сектор.