Кой е любимият БГ вестник на великия вожд на КНДР
Областният седмичник на Монтана „Слово“ е скрита лимонка, своеобразна находка сред медиите, които са далеч от столицата. Всеки четвъртък изданието съчетава вести от големия град и общините наоколо с пламенни възхвали на социализма и комунизма в братска Северна Корея, великия Китай и славните ДНР и ЛНР, преклонение пред непобедимата Руска федерация и нейната велика армия, плюс точещо се седмици наред безкрайно сърцераздирателно есе за партия „Възраждане“. Прави го от сърце и душа, с много патос. Получила се и интересна смес.
Още първата страница подсказва на читателя коя е случила се, истинска държава и коя е недодържава. Челото е за заветите на Николай Хайтов, вторият голям текст - „Пълна победа на революцията. 95 години от създаването на Китайската народоосвободителна армия“. Третият е стихотворение на Благо Прангов, в което авторът е излял разочарованието си от днешна България.
Но тежката артилерия традиционно е втората страница на „Слово“, която всяка седмица е с една и съща тема: „Нашата страница за Корея“. За държавата, която е прието да се нарича просто Корея, там няма нищо. Но за Корейската Народно-демократична република са изредени висини, епитети, официални сводки и всякакви други, важни за читателя в Монтана, новини, като „Поздравление на министъра на отбраната на КНДР до неговия китайски колега“. Останалите статии в страницата са:
1. „Победа над епидемията“, в който се разказва, че и последните 5 души, разболели се от модерното китайско заболяване, са вече излекувани и други в цяла Северна Корея няма. Дори с лупа да ги търсиш - да, няма;
2. „Изложба. Расте производството на стоки за бита с високо качество“. Цитира се партийният орган „Нодон синмун“, който е отпечатал директива „всички градове и общини да ускорят модернизацията на местните предприятия, произвеждащи стоки за бита, което ще е предпоставка за решителен прогрес в производството на такива стоки в страната“.
3. „КНДР официално призна ДНР и ЛНР“. Цитиран е ръководителят на Донецката народна република Денис Пушилин, според когото „потенциалът за сътрудничество между двете страни е огромен“.
Ако човек гледа централната информационна емисия на Севернокорейската телевизия - има я в Тубата, почти всяка вечер ще чуе около четвъртата-петата новина как пламенно се съобщава, че и редица международни издания днес са се възхитили на любимия ръководител другаря Ким Чен-ън и великата държава. Цитират се никому непознати медии, сред които поне веднъж в месеца и българските вестници „Слово“ и „Искра“. Тези, които са запознати с методите на работа на пропагандата в диктаторските държави, са наясно как действа тя.
Държавата постоянно идисква от посолствата си по света да организират публикуването на хвалебствени текстове, каквито нормално издание от само себе си никога не би тръгнало да помества. От своя страна амбасадите обикновено избират малки, невзрачни медии, чиито рекламни карета са евтини, и които ще се съгласят да не отделят платената публикация в специално каре, като няма да поставят надпис, че това е реклама. Така статията ще изглежда като авторска и ще може да се покаже по централните новини в Пхенян за вътрешна пропаганда. А между другото може да заплени и някой и друг свободен заблуден електрон в страната, където е отпечатана.
Но да се върнем към „Словото“.
На следващите страници има новини от Мездра, няколко заповеди на тамошния кмет, благодарности на читатели за качествено обслужване в туристическа база, прессъобщение на Природен парк „Врачански Балкан“, кратки дописки за културни мероприятия...
И стигаме до възловата страница 7, където се точи есето на Лиляна Ананиева „Духовно самоусъвършенстване vs Възраждане“.
Авторката е използвала всички класически елементи от партийната книжнина между 1944 и 1989 година, вложила е и целия авторски плам, на който е способна. В поредната част на есето се казва (спазен е авторският правопис): „... Хората, които срещаш от „Възраждане“, са обикновени хора, отрудени, понякога уморени от борбата за хляба, от време на време лутащи се за начина, по който трябва да водят своите битки, но в очите им грее пламък на воини на светлината.
Крадат от малкото си свободно време или отдават всичкото си, като те вдъхновяват с примера си и отдадеността си на каузата. Знаеш, че вече не си сам, а си част от нещо голямо. „Възраждане“ не е просто партия (някои ни наричат секта), но истината е, че това е начин на живот„ Един възвишен живот, в който постепенно порастваш, надмогваш егото си в името на каузата, забравяш себе си и ставаш чиста сила, пак в името на тази кауза. (...) За да си част от „Възраждане“, се налага да ставаш всеки ден малко повече човек с главно „Ч“, и истински Българин. Ако не вярваш в себе си, ела и се запознай с нас - примера ни, ще те накара да повярваш. Сега е моментът да избереш: синьото или червеното хапче? Среден път няма“.
Ако някой читател на „Слово“ дотолкова се е вглъбил в статиите, че приеме всяка за чиста монета, е възможно и да започне да търси из страниците залепени хапчета, за да си избере правилното. Такива обаче към газетата не са приложени. Уви.