Насаме с Христо Фотев: Вижте фрагменти от живота на великия бургаски поет и писател, когото загубихме преди 20 години

В стаята с тази табелка на вратата могат да бъдат видяни артефакти от живота на Фотев. Там е неговата пишеща машина, поставена пред любимия му стол – привидно невзрачна мебел, която обаче е имала символично значение за поета по време на работата му в списание „Море” между 1990 и 1992 г. Там е и пепелникът му, любимата му чаша... Най-важното и ценното обаче са запазените ръкописи на поета, които са предоставени за съхранени на Дома на писателя от приятели на Фотев.

Сред изложбата на ул. „Вола” №1 ни съпровожда Роза Боянова – поет и председател на Бургаската писателска общност, която е познавала лично Христо Фотев.

Тя говори за него, за живота му, за творчеството му, както и за фотографската изложба, която е в памет на поета 20 години след смъртта му. Ето какво ни разказа тя:

Какъв човек беше Христо Фотев

Спокоен и радващ се на всяка среща. „Идвала съм специално да се срещна с него от Шумен до Бургас. Много хора от цялата страна бяха така – те свързваха Бургас с името на Фотев. Той общуваше красиво. Говореше така, все едно, че пишеше стихове. Разказваше на маса стиховете си преди те да бъдат написани на хартия. Аз присъствах, когато говореше за Сарматското море преди то да се появи на лист.

. О, Свобода - единствена - в която
съм целият - и в името ти свято
да се живее трябва - и умре...
Върни ми ти Сарматското море!
Ти с бившите му три по три вълни
срещу ми хоризонта въздигни.
На въздуха му ти върни - на щорма
Сарматската неудържима форма.
Небето му от здраве - и стомана.
(О, мои рамене с криле от пяна.)

Явно стиховете са се раждали първо в главата му моментално. Христо беше приятел с всички – с моряци, с докери, с художници, с писатели, с обикновени хора.

За жените писатели

За всички пишещи жени пък казваше „Тя е моя сестра”. Отношението му беше невероятно. Можеше с него да се говори на всякакви теми, но в същото време не беше особено приказлив човек. Не беше възпитано някой да дойде, да седне при него и да го засипе с информация. По-скоро се очакваше той да подеме тема и тогава започваше разговорът.

Любимото място на Христо Фотев

Несъмнено сладкарница „Малина” и всички тези заведения, намиращи се в близост до ул. „Милин Камък”, където се намираше, както той ѝ казваше „канцеларията на писателите” (сега там има бирария, бел.а.). Тези най-близки ресторанти винаги бяха отворени и след дадена среща в „канцеларията” имаше два варианта за развой на събитията – или някой донасяше бутилка бяло вино там, или се отиваше в първото заведение.

За сегашните млади и Христо Фотев

Повечето представители на поколението, което сега расте, няма идея кой е Христо Фотев. Те не знаят дори какво е Бохемата, а и няма и как да знаят, предвид това, че начинът на общуване сега е много по-различен – през социални мрежи и телефони. А всичките му книги са достойни да бъдат прочетени и то особено от младите. Само ако ги разгърнат, ще разберат, че поезията е писана за тях. Но въпросът е да посегнат към книгите и да им се порадват, а това рядко се случва. Истинската поезия сякаш вече не е на почит в наши дни, а времето, в което беше, отминава и идва друго – по-различно.