Държавата отказва помощ на дете, защото е гледано от баба и дядо

Съвсем скоро, в кабинета си бях посетен от възрастна жена,  която заедно със съпругът си отглеждат и възпитават внучката си вече 16 години. Майката на момичето, поради тежко заболяване е в невъзможност да се грижи за нея, а бащата я е изоставил още след раждането и не се интересува от нея. И майката и бащата са родители, които по една, или друга причина не могат и не полагат грижи за детето си. Така то е оставено в ръцете на неговите дядо и баба. Преди 16 години тези хора са работили, тя е било малко момиче, имала е по-скромни потребности. Стараели се хората, заделяли са от заплатата си и са и осигурявали всичко необходимо.

На 16 години обаче, нуждите на детето са нараснали значително, а възможностите на бабата и дядото, вече възрастни хора са все по-малки. Те са в пенсионна възраст с различни заболявания и нужда от допълнително средства за лекарства. И въпреки това…Месечната помощ, която са получавали съгласно Закона за закрила на детето е спряна!

Защо държавата помага финансово на приемни семейства, като отпуска месечни помощи за настанените деца и стимулира чрез пряко заплащане приемните родители, а на деца, настанени при техни роднини, не оказва нужната подкрепа? Справедливо ли е, децата при семействата с приемни родители, да бъдат подпомагани, а тези-оставени за отглеждани при свои баби, дядовци, лели, чичовци и т.н. да не получават нищо? Защо се случва така?

Защото, за да се отпуска месечна финансова помощ, съгласно чл.49, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, за деца, настанени за отглеждане при роднини и близки,  трябва средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход /ГМД/.

С Постановление №305 на МС от 19.12.2017 год. е определен месечен размер на гарантиран минимален доход от 75 лв.

Постановлението е влязло в сила от 01.01.2018 год. и до сега няма актуализация на посочения размер.

Междувременно размерът на пенсиите вече няколко пъти бе променян, като само за последните две години те са увеличавани три пъти. В това разбира се няма нищо лошо, но…

Когато размерът на пенсиите расте, а гарантирания минимален доход е един и същ от 2018 до днес, то  очевидно нуждаещите се лица няма как да отговорят на условията за получаване на помощ. Пет кратният размер на ГМД е 375 лв., а  след увеличението на размера на пенсиите, такава, в посочения размер от 375 лв. вече няма. И така, заради несъответствието между увеличения размер на пенсиите и „замръзналия“ таван на гарантиран минимален доход от 2017 год., за тези хора помощите спират!!!

Когато обаче децата са настанени за отглеждане в приемно семейство, по смисъла на чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, поставяно условие за наличие на доход по-малък от петкратния размер на гарантирания минимален доход НЯМА! И всички предвидени месечни помощи според възрастта на детето се изплащат на приемното семейство, отделно от получаваните от тях плащания на друго основание.

Да се чуди човек, кое е добре за детето: Да живее в нищета и бедност при баба и дядо, или в богатство при комшиите-приемни родители!

Какво е решението ли?

Едното - крайно време е гарантирания минимален доход да бъде осъвременен и приет друг размер, съответстващ на действителните ежедневни нужди за оцеляване. Със 75 лв. на месец, т. е по 2.50 лв. на ден, вече не може да се живее, може да се оцелява… до определено време!

Другото решение-когато детето е настанено при близки е, да отпадне изискването по чл.49, ал.1 от ППЗЗД отпускането на месечни помощи, да е свързано с определен среден размер на дохода на лицата, при които е настанено детето. Щом това изискване го няма при настаняване в семействата на приемни родители, не намирам причина да го има в случаите, когато е настанено при близки.

Не съм специалист, може и да греша, но определено считам, че дискусия по темата е необходима!

*Тодор Стамболиев е обществен посредник на Бургас