Изследване: Приятелите са важен фактор за щастието

Наистина ли ви липсват телефонните обаждания на отдавна изгубени приятели? Не сте сами. Ново проучване показва, че хората често подценяват колко много старите им приятели биха се зарадвали, ако им се обадите внезапно.

"Хората по принцип са социални същества и обичат да общуват с други хора", обяснява водещият автор Пеги Лиу, доктор на науките, от Университета в Питсбърг, в съобщение за медиите. "Има много изследвания, които показват, че поддържането на социални връзки е полезно за нашето психическо и физическо здраве. Въпреки важността и удоволствието от социалните връзки обаче, нашето изследване показва, че хората значително подценяват колко много другите ще оценят, че са се свързали с тях".

Приятелите обичат, когато се обаждате "просто защото...”.

Проучването включва няколко експеримента, в които участват над 5900 души, като се разглеждат факторите, които играят роля за размера на признателността, която някой изпитва, когато другите се свържат с него по телефон, мейл или в социална медия.

В един от експериментите авторите на изследването помолили половината от участниците да си спомнят последния път, когато са се свързали с някого от социалния си кръг "просто така" или "за да наваксат", след като не са говорили с него от много дълго време. Останалата част от групата възприела обратния подход, като си спомнила кога отдавна изгубен приятел е потърсил контакт с тях.

След това двете групи трябваше да оценят по седемстепенна скала (1 означава "изобщо не", а 7 - "в голяма степен") доколко човекът, получил това съобщение, го е оценил или се е почувствал благодарен, признателен или доволен от съобщението. За хората, които се обаждат по телефона, това означава да отгатнат доколко приятелят им се радва да чуе нещо от тях. За хората, които получаваха обаждането, те просто трябваше да споделят доколко оценяват това, че са чули дългогодишния си приятел.

Резултатите показват, че хората, които се инициират контакта, значително подценяват признателността на приятеля си при сравняването на двете групи.

Хората се радват на изненади

В отделен експеримент участниците изпратили кратка бележка или малък подарък на човек, когото не са виждали от известно време. Както и в предишния експеримент, групата трябваше да оцени по седемстепенна скала колко според тях приятелят им ще приеме тази изненада.

След като участниците изпратили бележките и подаръците си, екипът помолил получателите също да оценят получаването на подарък от стар приятел. Отново се оказало, че лицето, което получава изненадата, оценява много по-високо контакта, отколкото лицето, което изпраща подаръка.

"Установихме, че хората, получаващи комуникацията, поставят по-голям акцент върху елемента на изненадата, отколкото тези, които инициират комуникацията, и този повишен акцент върху изненадата е свързан с по-висока оценка", добавя Лиу. "Установихме също, че хората подценяват в по-голяма степен признателността на другите, когато комуникацията е по-изненадваща, за разлика от част от редовен модел на комуникация, или когато социалните връзки между двамата участници са слаби".

Не позволявайте на пандемията да застане на пътя ви

Изследователите казват, че много хора вероятно са загубили връзка с членовете на своя социален кръг през последните години. Освен че хората естествено се отдалечават от тези, с които са учили в гимназията или колежа, пандемията е добавила още едно ниво на социална изолация за някои.
Освен това екипът казва, че хората често се притесняват как някой ще възприеме жеста да се свърже с тях след дълъг период на мълчание. Новото проучване обаче показва, че поздравът "просто така" е много по-желана изненада, отколкото мнозина си мислят.

"Понякога правя пауза, преди да протегна ръка на хора от социалния ми кръг преди пандемията, по различни причини. Когато това се случи, се сещам за резултатите от това изследване и си напомням, че и други хора може да искат да се свържат с мен и да се колебаят по същите причини", заключава Лиу. "След това си казвам, че бих оценила, ако те ми подадат ръка, и че няма причина да мисля, че те не биха се зарадвали на моето подаване на ръка към тях."

Изследването е публикувано в Journal of Personality and Social Psychology.