Ердоган пусна Швеция и Финландия в НАТО, лидерите обявяват в Мадрид Русия за най-голямата заплаха

Турция се съгласи да се откаже от възраженията си срещу присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, слагайки край на безизходицата, която щеше да помрачи откриването на срещата на върха на лидерите в Мадрид на фона на най-тежката от десетилетия насам криза в сигурността в Европа, предизвикана от войната в Украйна, съобщава БТА. 

Лидерите на страните от НАТО се събират в Мадрид на първата си среща на върха след началото на руското нашествие в Украйна в края на февруари. Държавните глави и правителствените ръководители на 30-те държави членки ще обсъдят начини за допълнително оказване на помощ на Киев, без обаче това да доведе до пряка конфронтация между Северноатлантическия съюз и Москва. Централна тема във форума ще бъде присъединяването на Швеция и Финландия към алианса, което изглежда все по-възможно след оттеглянето на турското вето.

Двете скандинавски страни, спазвали стриктно политика на неутралност и неучастие във военни съюзи в продължение на десетилетия след Втората световна война, подадоха молби за членство в Алианса заради руската инвазия в Украйна.  

Редица граничещи с Русия европейски държави изразиха безпокойство, че те може да са следващата мишена на Кремъл след Украйна. 

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи в понеделник новината, че на форума, който ще продължи и утре, алиансът ще вземе решение за увеличаване на числеността на силите си за бързо реагиране почти осемкратно от сегашните 40 000 до 300 000 военни. 

"Мисля, че съюзниците ще заявят ясно в Мадрид, че смятат Русия за най-голямата и най-директна заплаха за нашата сигурност“, заяви норвежецът, докато представяше на пресконференция предизвикателствата, на които лидерите на НАТО ще опитат да намерят решение. "Тази среща на върха ще бъде повратен момент и няколко важни решения ще бъдат взети“, добави той. 

Увеличаването на числеността на силите за бързо реагиране, в комбинация с очаквани мерки за допълнително укрепване на източния фланг, ще бъдат според Столтенберг част от "най-голямото преустройство на колективната отбрана и възпиране от Студената война насам“. В района бяха създадени осем тактически бойни групи, базирани в България, Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Литва, Латвия и Естония. Някои от тях се очаква да бъдат увеличени до равнището на бригади – тактически формирования от 3000 до 5000 души – уточни Столтенберг. 

След спешни разговори на най-високо равнище с лидерите на трите държави генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг заяви, че "сега имаме споразумение, което проправя пътя за присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО". Той нарече това "историческо решение".

НАТО действа на основата на консенсус, а турският президент Реджеп Ердоган заплаши да блокира скандинавската двойка, настоявайки двете страни да променят позицията си по отношение на кюрдските бунтовнически групировки, които Турция смята за терористи.

След седмици на дипломатически совалки и няколкочасови разговори вчера финландският президент Саули Нинистьо заяви, че тримата лидери са подписали съвместно споразумение за излизане от задънената улица.

Турция заяви, че е "получила това, което е искала", включително "пълно сътрудничество... в борбата срещу" бунтовническите групировки.

Столтенберг заяви вчера на пресконференция, че лидерите на алианса от 30 държави ще отправят днес официална покана към двете страни да се присъединят. Решението трябва да бъде ратифицирано от всички отделни държави, но той заяви, че е абсолютно уверен, че Финландия и Швеция ще станат членове, което може да се случи в рамките на няколко месеца.

Шведската министър-председателка Магдалена Андершон заяви, че споразумението е "добро за Финландия и Швеция. То е добро и за НАТО."

Турция приветства споразумението като триумф, заявявайки, че скандинавските страни са се съгласили да предприемат действия срещу групировки, които Анкара смята за заплаха за националната сигурност, включително Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейния сирийски клон. 

Турция бе поискала от Финландия и Швеция да екстрадират издирвани лица и да отменят ограниченията върху оръжията, наложени след военното нахлуване на Турция в Североизточна Сирия през 2019 г. На свой ред Турция се съгласи "да подкрепи на срещата на върха в Мадрид през 2022 г. поканата към Финландия и Швеция да станат членове на НАТО".

Подробностите за това какво точно е договорено не са ясни. Андершон отхвърли твърденията, че Швеция и Финландия са отстъпили твърде много. Запитана дали шведската общественост ще възприеме споразумението като отстъпка по въпроси като екстрадирането на кюрдски бойци, Андершон заяви, че хората "ще видят, че това е добре за сигурността на Швеция".