Софийски баровци превземат плажове, за да се въргалят в прах
Стотици каравани тънат в прахоляк там, където е останала земя, все още незаета от десетките бунгала, вили и хотели. Край тях се простират телени мрежи като сред лозя, а някъде за още по-голяма сигурност на собствениците, че границите няма да останат незабелязани, са поставени и найлонови заграждения, че и пластмасови. Зад тях димят мощно скари и вмирисват района на кебапчета като при селски панаир. Наоколо тичат деца като играта им е затормозена от многото препятствия, които всеки е поставил, за да маркира своята си територия. Глъчката е толкова голяма, а зоната толкова пренаселена, че мощният джип, който минава по черния път едва се чува, но пък вдига голям облак прах който полепва по потните тела на хората наоколо. Децата замират, не смеят да тичат, защото по „пътя” няма как да се разминат човек и кола, толкова е тесен.
Джиповете са обичайна гледка на "Арапя", тоалетните и душовете обаче - не
|
Никъде не се забелязва тоалетна. Плажът уж е близо, но всъщност пътят до него е дълъг, заради лабиринта от колчета и многото огради. На никой обаче това не му прави впечатление.
Тази картина всъщност е това, в което през последните години е превърнат едно от най- живописните кътчета на Българското Южно Черноморие – някогашния къмпинг „Арапя” край Царево. Тук масово почиват софийски баровци, демонстрират висок стандарт, някои от тях са собственици на вили и хотели там, други пък просто идват на почивка. Прииждат с каравани, с луксозни джипове, окупират плажовете масово и очевидно не им пречи, че няма нито пътища, нито пък тоалетни.
| Това е кадър от друга превзета от софиянци черноморска територия - к-г "Градина". В тази каравана спяха хора, очевидно не им пречеше багерът, работещ над главите им
|
„Повечето местни хора, които имаха земи тук ги подадоха и сега мнозинството собственици са софиянци. Всички са си заградили териториите и никой не дава точно през неговото място да мине път – затова шосе тук няма и не виждам как ще има, докато някой не отстъпи. Затова и има страшно много неуредици”, коментира един от малкото останали местни хора, които работят в района.
В Царево с носталгия си спомнят за къмпинг „Арапя” преди да бъде превърнат в разграден двор. „Той беше един от най-привлекателните на юг. Там дори и по времето на социализма идваха редовно чужденци – поляци, чехи, германци. На „Арапя” пристигаха и хора от другия лагер тогава – от тогавашната ФРГ, от Франция. Сега това изглежда невероятно, много рядко има чужди летовници тук. В момента има само русначета и то те са организирана група, на лагер тук”, коментираха жители на Царево.
Очевидно в този си вид „Арапя” е привлекателна само за
софиянци, едва ли някой французин ще се обърка да отиде там, а ако го направи –
ще побърза да избяга и да не се върне. А би било хубаво да имаме истински баровци за туристи, но те ще искат да има поне елементарното - и пътища, и тоалетни.