Голямата бразилска надежда на Челси затъна в Китай и така и не се върна в Европа

Изминаха няколко години от лудата китайска треска на футболния пазар, накарала редица звездни играчи внезапно да се преместят от Европа в Китай.

Случилото се вече звучи като някаква абсурдна измислица. Какви бяха тези невероятни парични потоци, които успяха да убедят толкова топ футболисти практически да се откажат да преследват най-високите спортни постижения в името на лесната печалба?

Балонът обаче се спука бързо, а пандемията от коронавирус съвсем оряза финансите на китайските клубове и върна на далеч по-познати дестинации дори имена като Седрик Бакамбу и Антони Модест.

Една някогашна звезда обаче остава в Азия и то не коя да е, а може би най-известният сред изгнаниците - Оскар. Защо талантливият бразилец продължава да е далеч на изток и не се връща в Европа?

Не беше толкова отдавна времето, когато Оскар дос Сантош Ембоаба Жуниор си беше заслужил репутацията на един от най-големите бразилски таланти.

Атакуващият халф беше сравняван с Кака и се знаеше, че бъдещето му е в някой от водещите европейски клубове.

През лятото на 2012 г. Челси даде около 20 млн. паунда за него и Оскар започна да пише своята история във Висшата лига.

Независимо че в лондонския клуб трусовете не са нещо необичайно, кариерата на младока продължи да се развива по възходяща линия. Той се радваше на значителни успехи на "Стамфорд Бридж", стана шампион на Англия през 2015 г., спечели също Лига Европа и Купата на лигата.

Дори когато мениджърите се сменяха непрекъснато, Оскар оставаше основен футболист и записа над 200 мача за 4 сезона и половина при Роберто Ди Матео, Рафа Бенитес, Жозе Моуриньо, Гуус Хидинк и Антонио Конте.

Талантът се нравеше със способността си да играе зад нападателя, да връзва играта, да дриблира и да внася постоянна динамика и непредвидимост. При различните треньори той обиколи почти всички позиции в полузащитата и атаката и проблем оставаше единствено сравнително слабата му резултатност.

38-те му гола във всички турнири бяха скромен актив за таланта му и за позицията му на терена, но Оскар беше ценéн при "сините". Всъщност беше толкова харесван, че присъствието му се оказа нож с две остриета, тъй като клубът продаде Кевин де Бройне, за да заложи изцяло на бразилеца.

Отказването от Де Бройне е една от легендарните издънки в историята на Висшата лига и днес изглежда още по-парадоксално, предвид развитието на кариерите на двамата.

По време на януарския трансферен прозорец през 2017 г., Оскар продължаваше да играе в тим, борещ се за титлата в Премиър лийг. Тогава дойде разкритието, че той ще премине в китайския Шанхай СИПГ.

Ставаше въпрос за 25-годишен футболист, чиито най-силни години предстояха и който си избираше да ги изкара далеч от големия футбол.

Естествено, обяснението се криеше в цифрите. За Челси те се изразяваха в 67 млн. паунда трансферна сума, а за играча - в 400 хил. паунда седмица заплата, която го направи петия най-високоплатен футболист в света.

Оскар не се опитваше да скрие, че парите са водещият фактор. "Китай притежава невероятна финансова мощ и понякога прави предложения, които играчите не могат да откажат", обясни бразилецът.

По-късно даже спомена, че мисли повече за семейството си, отколкото за футболната кариера. И едва ли можем да го виним.

Също като толкова много други бразилски футболисти, Оскар израства в голяма бедност. Отгледан е от самотна майка, след като трагично губи баща си още на 3 г. заради автомобилна катастрофа. 

Талантът смята, че дължи всичко на майка си - жената, успяла да отгледа три деца без мъж до себе си. Прехраната за семейството тя изкарва като шие и продава дрехи.

Когато става футболист, Оскар има за цел да се погрижи за близките си и да знае, че те са осигурени до края на живота си.

А и моментът за трансфер и без това беше дошъл, защото халфът се беше оказал излишен за Челси в специфичната схема 3-4-3 на Антонио Конте, която просто не се нуждаеше от футболист като него. 

Някъде там Оскар дос Сантош Ембоаба Жуниор логично изчезна от полезрението на повечето футболни фенове. Какво му се случи в Китай оттогава?

Неговото непостоянство винаги е било проблем и го последва чак до Далечния изток.

Най-добрата му година в Шанхай беше 2018-а, когато отбеляза 12 гола, а отборът спечели първата си титла на Китай. Тогава Оскар дори попадна в идеалния отбор на местната лига.

После обаче головете и трофеите секнаха и играчът завърши с едва по пет попадения в последните два сезона.

След титлата, клубът промени името си на Шанхай Порт ФК и оттогава най-доброто му класиране е второто място през миналата година.

Въпреки това, Оскар остана верен на клуба, дори когато другите високопрофилни звезди в Китай - от Яник Караско до Аксел Витсел - прецениха, че са припечелили достатъчно и се върнаха на Стария континент.

За разлика от тях, бразилецът удължи договора си и в момента е обвързан с Шанхай Порт до 2024 г. Той даже беше заговорил за възможността да стане национал на Китай, тъй като не е играл за Селесао от 2016-а насам. 

Но и при него ситуацията се променя и на 30 години Оскар откровено търси път обратно към Европа. Не пропуска да се изкаже пред пресата и да опита да се продаде на места, където го познават добре.

През 2020 г. той намекна, че неговите сънародници и бивши съотборници в Бразилия и в Челси Давид Луис и Уилиан го искат в Арсенал.

Оттогава Микел Артета се отърва и от двамата играчи и връзката на Оскар с "артилеристите" изчезна.

Миналата година атакуващият халф опитваше да се продаде обратно на Челси. 

"Ще съм малко по-стар, когато пак опитам да направя трансфер, но играя много добре и статистиките ми са добри. Смятам, че още има място за мен в Челси. Мисля за прекратяване на кариерата именно в Челси, защото там имам спомени от хубави времена."

"Затова като изпълня сегашния си договор, Челси е един от клубовете, които ще обмислям с цялото си сърце".

"Сините" обаче не откликнаха на този флирт и през изминалата зима Оскар вече твърдеше, че преговаря с Барселона и че ще направи огромен жест със заплатата си.

Желан ли е наистина от Барса и необходим ли е на каталунците? Малко вероятно е да е така.

Неговото завръщане в Европа може и да се осъществи, но преминал 30 и почти забравил за вкарването на голове, едва ли някой водещ клуб ще го поиска.

Изглежда бразилският талант просто пропусна момента да направи голяма кариера и ще трябва да се задоволи с по-скромни цели - а годините в Челси ще си останат неговият връх.

Източник: Sportcafe.bg