Какви са знаците, че имаш страх от изоставяне
Знаете ли, че хората със страх от изоставяне и по-ниско самочувствие са по-склонни да изневеряват? Това очевидно не е здравословен начин за справяне със страха. Вредно е за човека, който е измамен, а също така е мъчение за човека, който се опитва да управлява и поддържа и двете връзки.
Признаци на страха от изоставяне:
Хората със страх от изоставяне могат да проявяват различни типове поведения. Много от тях са разрушителни за взаимоотношенията. Това са някои признаци, че имате такъв страх:
Ревността ви е добре познато чувство.
Възприемате другите от противоположния пол като заплаха за връзката ви.
Давате прекалено много в една връзка.
Имате мисли/кошмари, че партньорът ви ви напуска.
Изпитвате затруднения да се доверявате напълно на партньора или съпруга си.
Взирате се повече в недостатъците на партньора си, отколкото в положителните му черти.
Имате трудност да останете сами.
Бързо заменяте един партньор с друг.
Не ви е приятно, когато другият обича да прави неща и без вас, например да излиза с приятели, да има своите хобита. Искате всичко да ви е общо.
Чувствате се недостойни за любовта и щастието.
Имате по-ниска самооценка/самоувереност.
Обикновено вие прекратявате една връзка, така контролът е у вас.
Оставате дълго в нездравословни или насилствени отношения поради страха да не бъдете изоставени или сами.
Чувствате ревност от платонични отношения дори - например от колегите на вашия партньор.
Постоянно анализирате отношенията си, като прекалявате в притесненията си.
Изневерявали сте или продължавате да изневерявате.
Как да се справим със страха от изоставяне?
Много хора имат страх от изоставянето, защото са били изоставяни по-рано в живота си. Може да е била предишна връзка, но по-вероятно източникът е в детството. Дори не става въпрос за това да сте били изоставени като дете. Може родителите ви да не са участвали в отглеждането ви – да сте били оставени на баба и дядо например. Вие може да мислите, че това не ви се е отразило, но подсъзнателно е ефектирало върху психиката ви.
Ключът е да се признае, че страхът от изоставяне съществува. След което си признайте, че сте достойни за любов. Ако се е случило да не бъдете гледани от майка си и баща си, детският мозък го е разтълкувал така: „Ако те ме обичаха, щяха да ме гледат.“ Това, разбира се, обикновено не е вярно, но така или иначе вие сте израснали като възрастен, който счита, че не е достатъчно достоен за обичане.
Всеки е достоен за любов. Няма такова нещо като перфектен човек. Всички искаме да обичаме и да се чувстваме обичани. Всички имаме недостатъци. Затова любовта включва двама неперфектни човека.
Но това, че сте достойни за обичане, не означава, че всеки трябва да ви обича. Нереалистично и ненужно е.
Друго важно нещо е да станете емоционално самостоятелни. Не може да зависите от една връзка и тя да ви определя. Колкото и да държите на един човек, колкото и да сте влюбени, вашият център е само ваш и трябва да се намира във вас, а не в другия. В противен случая сте уязвими на много лесно разцентриране. Не се отдавайте на една връзка до такава степен, че нищо освен нея да не ви интересува.
Емоционалната ви сигурност трябва да идва първо от вас. Вие сте първо индивид и чак след това нечий партньор. Не забравяйте, че никой не може да ви гарантира или обещава какво ще се случи с вас. Вашата сигурност трябва да произлиза от вас самите.
Ако сте в състояние да извадите вашите страхове и на хартия, вие ще помогнете на вашия ум да обработи тези емоции.
Приемете, че някакво ниво на страх може да съществува винаги. Да имаш страх означава да си човек. Може никога да не премахнете напълно своя страх от изоставяне, но може да имате контрол върху реакциите си към страха.
Важно е да разпознаете кога имате тези моменти във вашата връзка. Например онези моменти на страх, които ви карат да искате да контролирате кого гледа съпругът ви, къде отива или какво прави без вас. Трябва да разпознаете нездравословните модели на мислене и да осъзнавате къде е коренът на този страх. Това може да ви помогне да разберете, че страховете и последвалите мисли за контрол не са здравословни за връзката.
И не на последно място приемете идеята да сте сами. Добре е да си сам понякога. Нямате нужда от друг човек в живота си, за да бъдете стойностен човек.
Намерете положителното както в състоянията на самота, така и във взаимоотношенията с партньорите ви, за да може да бъдете добре и в двата случая. Вашата стойност не се основава на състоянието на вашата връзка.