Алпите позеленяват, но това не е добра новина за климата

Европейските Алпи са емблематична планинска верига с форма на полумесец, която най-често се свързва със зимните върхове и покритите със сняг села. Но последните научни изследвания очертават тревожна тенденция - Алпите се превръщат от бели в зелени.

Според изследване, публикувано в списание Science, в големи части от Алпите протича процес, наречен "озеленяване", пише Профит.

Този термин понякога се използва за обозначаване на по-екологично чисто пространство, но в случая той се отнася до разширяването на разпространението на растенията в планинската верига, което може да ускори изменението на климата.

Озеленяването може потенциално да има и определени положителни последствия, но като цяло отрицателните са много повече, казва Сабине Румпф от университета в Базел в Швейцария.

Явлението се среща в 77% от европейските Алпи над т. нар. дървесна линия - границата на алпийските местообитания, над която не се срещат дървета. По-ранните оценки показват, че в миналото това се е случвало само в 56% от региона.

Румпф и нейните колеги също така са установили, че снежната покривка е намаляла значително в 10% от Алпите. Тези цифри се основават на анализ на данни за последните 38 години. Учените използват данните от спътниците Landsat.

10% може и да звучат малко, но потенциалните ефекти от тази промяна са сериозни. Освен че играе важна роля в екосистемите, снегът е от съществено значение за хората като източник на питейна вода.

Алпите са най-високата и най-обширната планинска верига в Европа. 40% от питейната вода в Европа идва именно от тази област, поради което Алпите се наричат "водните кули на Европа", припомня Румпф.

Намаляването на снега не означава непременно, че скоро може да се очакват кризи с питейната вода, но е сигнал за евентуална тревожна дългосрочна тенденция.

Въглеродният диоксид определено играе роля в този процес, смятат изследователите. Планинските региони, които са важни за биоразнообразието, се затоплят около два пъти по-бързо от средното за света. Това затопляне води до озеленяване, а последващото увеличаване на растителността тласка цикъла напред.

По-високият и по-плътен растителен живот в районите, където това не е било норма досега, може да изложи на риск алпийските растителни и животински общности и да отдели допълнителни парникови газове чрез топенето на ледниците.

Озеленяването може да предотврати и натрупването на снежната покривка, а по-малките количества сняг вредят на способността на планините да отразява слънчевата радиация. Невъзможността да се отразява тази енергия допринася за цялостното затопляне на планетата.

„Снегът отразява около 90% слънчевите лъчи. Когато имаме по-малко сняг, ние запазваме повече от тази енергия", обяснява Румпф.

Александър Винклер от Института по биогеохимия Макс Планк също проучва как изменението на климата засяга растителността. По думите му, освен озеленяването в Алпите, се наблюдава и "покафеняване" в тропическите региони - процесът на обезслесяване на големи територии.

„Тенденциите в промяната на растителността вече са добре известни сред научната общност, но със сигурност са недооценени явления за широката общественост“, смята той.

Въпреки че се полагат усилия за създаване на защитени зони с биоразнообразие в Алпите, са необходими много по-мащабни действия за забавянето на тази тенденция, предупреждават учените, цитирани от списание Science. Като цяло се очаква промените във валежите, предизвикани от изменението на климата, да намалят снежната покривка в Алпите с до 25% в през следващите от 10 до 30 години.