Нестинарите от Странджа почетоха светците си (СНИМКИ)

И тази година нестинарската общност от Странджа съхрани традицията, като се събра в местността Влахов дол на Голямaтa Аязма за ритуала измиване на иконата на св. св. Константин и Елена. Събитието, което се провежда всяка последна неделя от месец май, събра на едно място жителите на петте села в Странджа, съхранили нестинарството – Кости, Българи, Сливарово, Граматиково и Кондолово. Сред присъстващите бе и кметът на община Малко Търново Илиян Янчев, който почита всички места в Странджа, изпълнени с мистика и святост. 

Хората от всяко село, съпроводени от тъпана и гайдата и водени от нестинарите поставиха на одърчетата си иконите след смиването им с аязменска вода, обредните хлябове, кърпи и дарове. Според обичая бяха подредени трапези и раздадени курбани. 

Кметът Илиян Янчев изрази своите благодарности към нестинарите, че пазят традициите живи. 

Местността Влахов дол се намира на около 6-7 км южно от село Граматиково. 

Според легендата в местността Голямата аязма във Влахов дол, в неделята предшестваща деня на светите Константин и Елена още преди да са дошли хората от селата, се появявал елен. Той идвал, за да бъде принесен в жертва. Еленът лягал да си почине и едва след това се оставял да бъде заклан. Веднъж обаче не го изчакали да си почине и го принесли в жертва уморен. От този ден нататък еленът престанал да идва за жертвоприношението и се наложило да го заменят с друго животно (най-честоагне или овен). Еленът бил наричан „влях”. Затова и местността била наречена Влахово (Вляхово).

Там е най-старото и тачено аязмо на св. св. Константин и Елена – Голямата Аязма. Това е най-святото за нестинарите място. Наричат го Родината – мястото, откъдето са се разселили нестинарите, което било свещено за влизане в огън и на чиято поляна са играли първите нестинари. Преди десетилетия хòра от 5 странджански села (Граматиково, Сливарово, Кондолово, Българи и Кости) тръгвали на нестинарско шествие в последната неделя през Костадинският месец май, за да се съберат при Голямата Аязма. Стигали дотам танцувайки, а пътя им на отиване никога не съвпадал с този на връщане – извършвали свещеното движение в кръг, обратно на слънчевото движение. Легенда разказва, че денят на шествието по мистериозен начин бил свързан с езическите времена – на същия ден ставало “откриването” на аязмите, т.е. свещените извори започвали да текат.

Според нестинарите там се е зародила вярата в двамата светци и огнената обредност – на това място според древна легенда светците били намерени мъртви. Там Костадин е проговорил на хората да стъкмят голям огън и да тъпчат в жаравата му. Съществувало е селище, от което нестинарите са се разселили по другите села и заради това в техните представи това е Родината. Всяка година те се завръщат и правят общ панагир. В тази нестинарска Светая Светих всяко село има своя олтар – одърче. Пет са одърчетата, пет са и нестинарските шествия, идващи от различни посоки в планината, пет тъпана думкат, пет гайди захващат нестинарската.