1095 години минаха от кончината на Симеон Велики, вижте с чия друга смърт се свързва датата 27 май

На 27 май 927 г. в дворцовите си покои в Преслав умира цар Симеон I Велики, които управлява т.нар. „Първа българска държава“ в периода между 893 и 927 г. Той е син на Борис I Покръстител и е част от великата Крумова династия, станала известна с разширението на България във всички посоки. 

Симеон I е наричан „Велик“ неслучайно. По време на неговото управление Българската империя, както е отбелязана тя в редица Западни исторически учебници, достига до три морета. Нещо повече – тя просперира дотолкова, че новата столица, обявена за такава именно от Симеон – Преслав, е сравнявана с Константинопол – нещо, ехото на което впоследствие ще продължи през вековете, тъй като до освобождението  на България от османско робство, този град е бил наричан Ески Стамболук или Стария Истанбул.

Историята на Симеон Велики е завладяваща. Около 888 г. той се завръща в България и се установява в новосъздадения княжески манастир в Преслав, „при устието на Тича“, където заедно с други монаси под ръководството на Наум Преславски се заема с преводи на религиозни текстове от гръцки на старобългарски език. 

Подготвян от баща си за висш духовник и обучавал се във Византийската столица десетилетие, Симеон, който е научил гръцкия език до съвършенство, се оказва принуден да седне на престола на България, след като брат му – Владимир, решава да унищожи направеното от баща си Борис, връщайки страната към т.нар. „езичество“. 

Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на Първото българско царство. По негово време, освен невижданото дотогава териториално разширение, държавата става средище на културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволяват да укрепи международния авторитет на България. Той оставя след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепва властта вътре в държавата и провежда изключително стабилна вътрешна политика. Постига се политическо, религиозно и културно обединение. Неслучайно периода му на управление се нарича условно „Златният век“.

Другото исторически значимо събитие на датата 27 май е диаметрална противоположност на смъртта на Симеон Велики. На тази дата през 1925 г. е осъществена последната публична екзекуция в Европа, която за съжаление е извършена в България. Убити са арестуваните и осъдени атентатори, извършили бомбената атака срещу църквата „Св. Неделя“ в София. 

Това е най-големият терористичен акт в историята на страната ни. Взривът събаря големия купол на църквата в столицата и затрупва събралото се вътре за поклонението на убития умишлено по-рано от извършителите депутат Атанас Тодовичин. Целта е била точно такава – в църквата да има максимално повече хора и такива, които са на максимално високи позиции в управлението на държавата. При самия взрив около 15:20 ч. на 16 април загиват 134 човека, а други 500 са ранени, някои от които впоследствие умират от раните си. В държавата е обявено военно положение, продължило до края на октомври и през което се случват т.нар. „Априлски събития“ – правителството на Александър Цанов на практика обявява война на крайнолевите организации в страната и това води до гонения и директни убийства на над 450 човека.

При последната публична екзекуция в Европа, състояла се в България на 27 април 1925 г., са обесени извършителите Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици.