Откъде и как оръжията пристигат в Украйна

Цялата многомесечна подготовка за специалната военна операция беше внимателно скрита. И избухна като сняг в ясно небе. Първото нещо, което руската армия направи, беше да затвори небето. А натъпканите с оръжие американски транспортни самолети за известно време се оказаха „приковани“ към пистата. А оръжията в тяхната утробата бяха танкове, гаубици, реактивни системи за залпов огън, самоходни оръжейни установки, противотанкови управляеми ракети (ПТУР), пише вестник Труд, позовавайки се на информация от руския сайт svpressa.ru

Полският коридор

Преди време транспортните самолети на НАТО летяха направо до Украйна без никакво колебание. След като руснаците „затвориха небето“, рискът от непредизвикано приземяване след попаднала в самолета ракета, стана неприемливо висок. След като стана невъзможно да се доставят оръжията за Киев от небето, те трябваше да бъдат транспортирани по суша. И Полша първа предостави своята територия.

Основната база за претоварването на транспортните самолети на НАТО сега не са украинските, а полските летища, разположени близо до украинската граница - предимно Жешов и Люблин.

И цялата западна военна техника заминава направо от полските летища към полските жп гари в непрекъснат зелен поток. Общата граница между Полша и Украйна е над 500 километра и по нея има една дузина от контролно-пропускателни пункта - 7 пътни и 6 железопътни. А с железницата можете да транспортирате не само гаубици, но и стадо слонове.

Месец след избухването на военните действия политологът Сергей Михеев се възмути направо в ефир - докога? Ние бием тази военнотехническа „хидра на Запада“ по фронтовете, а тя като в приказката вместо една отрязана глава, и порастват три глави.

„За да разгромите един влак със сто танка, пътуващ през Западна Украйна, е достатъчна само една ракета. Но когато влакът достигне безпрепятствено фронтовата линия и танковете се разтоварят и влязат в битката, тогава за всеки танк ще е необходима по една ракета. Или трябва да похарчите сто ракети. Има ли разлика?“, разсъждава политологът.

Политологът задаваше тези въпроси няколко седмици подред и накрая беше чут. И наистина започнаха да удрят с „Калибри“ и „Искандери“ влаковете с техниката.

Хитрите поляци също си направиха всички възможни изводи. И след първите успешни попадения към пътническите влакове започнаха да се прикачват и платформите с танкове и самоходни оръдия. Всъщност това беше същата канибалска тактика на „човешкия щит“, която използваха Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), поставяйки противовъздушни и артилерийски съоръжения в училищата и детските градини. Това, че гражданите на същата Полша пътуваха до Украйна в съседство с вагоните със самоходни оръдия, очевидно не притесняваше самите поляци. Или бяха сигурни, че руснаците няма да рискуват да удрят по пътническите влакове. И руснаците не поеха този риск.

След като научи за този полски трик, Сергей Михеев в своята програма „Желязна логика“ предложи да се удрят не самите пътнически влакове, а тяхното натрупване в разпределителните гари, където влаковете си „сменят коловозите“, за да минат към другата железопътна система.

И изглежда, че беше чут отново, макар и не веднага. Освен това Генералният щаб творчески развива тази идея. И седмица след това „Калибрите“ удариха едновременно 6 подстанции наведнъж в гарите Красное, Здолбунов, Жмеринка, Бердичев, Ковел и Коростен. Именно през тези възли се осъществяваше непрекъснатата доставка на военна техника за украинската групировка в Донбас.

След това поляците преминаха към цивилните транспортни камиони. Но не може да транспортира танк или самоходно оръдие в камион, освен може би малки оръжия, като ПТУР и боеприпасите. И „западните партньори“ насочиха погледа си към подконтролната им Румъния.

Румънският транзит

Румъния е член на НАТО, но не е Турция с „новия Кемал Ататюрк“ Реджеп Ердоган, който може да прати „спящия Байдън“ с цялата му камарила на добре познатото на всички място. Освен това от първите дни на военната операция в Румъния беше разположен щабът на европейското военно командване на САЩ. След нагряването на обстановката в Приднестровието, по предложение на американски съветници, Румъния започна тайно да вкарва румънски войници и офицери в Молдова под прикритието на „молдовски военни“.

Самата Молдова не се противи особено на това. И сега на нейна територия набързо се създават и пълнят отвън складовете на армията на НАТО. Най-вероятно се създава тилна база за групировката, „насочена“ за превземането на Приднестровието.
Е, но това не пречи тежката военна техника за тръгне от Румъния по бесарабската „железница“ до Одеса. Но „музиката не свири дълго и румънците не танцуваха дълго.“ Цялата логистика беше съсипана от два руски „Калибри“, които разрушиха стълбовете на огромен железопътен мост в района на Белгород-Днестровски.

Тогава партньорите се пренасочиха към морския транзит - от румънското пристанище Констанца направо към Одеса.
И Одеса се превърна в оперативна база на украинския флот, логистичен център на сухопътните войски и пункт за приемане и разпределение на западните оръжия, влизащи в страната от Констанца. Но флагман на Черноморския флот действаше като „морската бариера“ за тези доставки. Той беше като кост в гърлото и на Киев, и на Брюксел. Корабът беше център за двойната заплаха, както за десант, така и като заплаха от пълна блокада на пристанищата, контролирани от Украйна.

В резултат на това флагманът беше изваден от строя при мистериозни обстоятелства и потъна. Пътят от Румъния до Одеса беше свободен. Заплахата за пехотата - американските гаубици M177, добре доказали се в Ирак и унищожили милионния Мосул, започнаха бързо да се товарят на корабите в румънското пристанище Констанца.

Британските ракети Brimstone започнаха да се доставят там направо с пристанищните кранове като заплахата за корабите и пехотата. Тази ракета може да се използва както от наземни, така и от морски пускови платформи и дори от палубата на моторните катери.

Словашката следа

Наскоро Словакия явно реши да се присъедини към „сладката двойка на доставчици на смърт“ - Полша и Румъния.

Разузнавателните данни показват, че именно през ГКПП Чоп (намира се на границата на Словакия, Унгария и Украйна) тежката военна техника е започнала да преминава в Украйна.

Унгария е строго неутрална в този конфликт. Самата тя принципно не снабдява Украйна с оръжие и не позволява на конвоите с военно оборудване за Киев да преминават през нейна територия. Но, словаците позволяват.

Изобщо Чоп е най-важният транспортен център в този регион. През него минават всичките влакове за Украйна. И именно тук влаковете си „сменят коловозите“ от тесния европейски габарит на по-широкия, който се използва в страните от бившия СССР. Според всички руски военни експерти, ако тази гара бъде унищожена, тогава доставката на оръжие по тази железопътна линия незабавно ще спре. Същото важи и за всички железопътни възли по границата с Румъния и Молдова.