Как Аран на път за майка си в Иракски Кюрдистан се озова в Бургас

Аран Хеят трябваше да пътува от Великобритания през България и Турция до родния си иракски Кюрдистан, където живее майка му. Той успя да прекоси с приятелите си свободно цяла Европа, но в крайна сметка се озова сам в пътнически влак от Бургас към София.

Неговата история е поредният случай, в който турските тайни служби МИТ демонстрират как успяват да сканират цялото интернет пространство, за да издирват всеки, позволил си да критикува президента Реджеп Ердоган и политиката му, особено по кюрдските въпроси. Аран е кюрд. Той живее и работи постоянно във Великобритания и е поданик на Нейно Величество.

В края на април, заедно със своите приятели Дейна и Дилър, решават да поемат към родния край, за да се видят със своите близки.

„Искахме да направим запомнящо се пътуване, пресичайки красиви страни като Франция, Белгия, Нидерландия, Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Сърбия, България, и накрая през Турция да влезем в Ирак. Но пътешествието ни бе прекъснато на българо-турската граница“, разказа той пред Флагман.бг.

Те влизат и излизат от България през ГКПП „Капитан Андреево“ без проблем. От другата страна обаче - на „Капъкуле“, след като сканират паспортите им, ги арестуват без обяснения. Отвеждат ги в полицейското управление, където служители, вероятно на МИТ, започват да ги третират като престъпници. „Разпитваха ни в продължение на часове. Телефоните ни бяха претърсени и подложени на щателен технически анализ.

Прегледаха всичко, дори личните ни снимки и видеозаписи, и тези на нашите семейства. Чувствах се напълно разголен и унизен“, припомня си Аран. След три часа полицейщина турците пускат приятелите му, но на него не е позволено да влезе в страната на Ердоган. Връчват му стандартна бланка за отказ до турска територия, в която е отбелязано, че той е заплаха за националната сигурност на страната. Аран признава, че единственото, което е правил във връзка с Турция, са неговите публикации в социалните мрежи, които е поствал във Великобритания.

„Там осъждах г-н Ердоган за продължаващата война в региона и убийството на деца. Очевидно са ме следили още от Англия“, смята той.

Откакто е начело на Турция от 2003 година, Реджеп Ердоган няколко пъти променя политиката си към кюрдите, които са значителна част от населението на самата Турция, но в крайна сметка я приведе в турските традиции на потискане и терор спрямо кюрдското малцинство.

Жандармерията редовно атакува кюрдските населени места в Турция, където, според доклади на правозащитните организации, извършва убийства на мирни жители. Самите кюрдски области на Турция са едни от най- изостаналите и бедни райони с неподдържана инфраструктура.

Турската армия неведнъж е навлизала и в населените с кюрди области на Ирак под предлог борба с тероризма. А в момента здраво се е окопала в северната част на Сирия. Със същите обяснения – че се бори с терористи, Ердоган е окупирал кюрдските области на тази страна, почти е прогонил основното кюрдско население, и в момента там тече засилен процес на потурчване – обществените надписи са на турски, в обръщение е въведена турската лира.

Въпреки че Сирия влезе в руската сфера на влияние, турската окупация по никакъв начин не пречи на дружеските връзки на Ердоган с Владимир Путин. Но трън в очите на Турция най-вече е Северен Ирак. След американската инвазия, довела до свалянето на дългогодишния вожд Саддам Хюсеин, кюрдските части в страната се оформиха като автономна област със столица Ербил.

В момента тя функционира почти като отделна държава. Само крачка я дели от пълната независимост. Турция разглежда този процес като опасен пример, който може да подтикне и „нейните“ кюрди по пътя на автономията и независимостта. Затова една от основните задачи пред МИТ е да следи всичко, което се случва там, включително населението на Иракски Кюрдистан. В тази връзка през 2013 година меджлисът (парламентът на Турция) прие специален закон, който макар и озаглавен „за чужденците и международната закрила“, бе насочен изключително към кюрдите, живеещи извън Турция.

След края на тричасовия разпит и обиск, от „Капъкуле“ връщат Аран обратно на българска територия, позовавайки се именно на този закон. В документа е отбелязано, че неговият случай е от компетенцията на чл. 7 и чл. 15, третиращи „чужденци, които представляват заплаха за обществения ред и сигурност“.

Ако Аран нямаше британски паспорт, а бе иракски жител, най-вероятно щеше да бъде арестуван за неопределено време и можеше с години да не излезе от турските затвори. Свободата си дължи най- вече на нежеланието на Турция да си създава излишни проблеми с британската дипломация.

Когато се озовава обратно в България, е вече полунощ. Той се отправя към най- близкото летище в Бургас с надеждата да намери някаква връзка към Ербил, която да заобикаля Турция. Но на тази сезонна аерогара, обслужваща основно чартъри и нискотарифни полети, такава естествено няма.

Накрая се качва на първия влак с надеждата да стигне до София. Но дори и тук няма късмет – влакът е пътнически и е само до Карнобат, откъдето трябва де се прекачва на друг за българската столица. „Все пак си струваше да го направя“, отбелязва той.

След още една нощ в България успява да лети от София до Ербил с прекачване в Дубай в полет, който продължава цели 19 часа. „Искахме да отидем до Кападокия, да се включим в атракцията полет с балон с нагорещен въздух.

В крайна сметка имам забрана да влизам в Турция, а цялата маневра ми струва хиляда паунда отгоре и няколко дни по-малко с любимите хора.“ Аран е вече при възрастната си майка, която чрез „Флагман“ благодари на всички в България, които са помогнали на сина ѝ да пристигне благополучно в родния си дом.